3.11.2009 г., 22:13 ч.

Опит за убийство 

  Проза » Разкази
5.0 / 13
1081 0 19
4 мин за четене
Опит за убийство
Краткият ноемврийски ден угасна и нощта се спусна върху столицата с устрема на хищник върху своята плячка. Мракът й се стори недостатъчна примамка и тя хвърли наметалото си от гъста мъгла върху бързащите да се приберат по домовете си хора. Подобно на призраци, те се плъзгаха по заледените тротоари и улици. Единственото желание, обсебило тези толкова различни създания беше да избягат от нощта. Само един висок, слаб мъж пристъпваше бавно и с нежелание.С ръце в джобовете и вдигната яка на палтото, той не бързаше за никъде, потънал в собствените си мисли.
„Мамка му и живот! Мамо, дали не си ме проклела, кат’ си ме нарекла Жасмин? Какъв живот си мислила, че ме чака? Цветя и рози? Ега ти цветята! Еле па това, последното, жена ми. Избрах я по името й – Роза. Виках си, може и бодли да има, ама е убава и мерише на пролет. Кога я попари сланата, че се намръщена ‘оди и с по една-две думи ми отговара? Па и ялова излезе – еднъж не зафана, бе! Ше ида да се напия в кръчмата на бай Бо ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весислава Савова Всички права запазени

Предложения