В мен пърхаха милиони пеперуди. Обожавах това усещане. Нямах търпение да дойде следващия ден, за да го видя.
Както винаги той ме чакаше на спирката. Целуна ме и всичко в мен изтръпна. Взехме си бира от магазина и отидохме на морска гара. Това се беше превърнало едно от любимите ни места. Вече всичко беше по-различно...допирът, погледите даже и думите които излизаха от нас звучаха по-различно.
-Виж, аз те харесвам, даже много. Не искам това между нас да е за седмица или две. И ако ти не си сигурен, че от това може да излезе нещо красиво, то по-добре да не задълбаваме нещата.
-Аз също те харесвам много и мисля, че това между нас ще продължи повече от седмица или две. -каза ми той. С теб се чувствам добре, искам да прекарваме колкото се може повече време заедно и да се опознаваме постепенно.
-И аз се чувствам по същия начин. Имам чувството, че мога да говоря с теб с часове, времето минава неусетно.
Иван ми се усмихна, дръпна ме към себе си и ме целуна. Всичко беше толкова вълшебно. Залезъ ...