Тишината бе прорязана от припряно отключване и отваряне на входна врата. Тя, без да я затваря, се затича по стълбите нагоре. Разсъбличаше дрехите си и ги хвърляше след себе си. Влезе в банята. Тялото й трепереше, като че ли от студ, но определено вълнението беше причината за тези остри реакции на тялото й. Пусна душа. Някакви необясними звуци се изплъзваха от устата й, неконтролируемо. Тя застана под стичащата се, гореща вода и бавно, много старателно изми лицето и устните си. Насапуниса тялото си и започна да го мие агресивно. На ръба да се самонарани. Дори изпитваше задоволство от болката, която си причиняваше, докато търкаше тялото си с гъбата. Сантиметър по сантиметър. Беше най-старателна на местата, където до преди един час бе страстно докосвана, милвана и обгрижвана... от чужд човек. Чужди ръце. Сега, след като й бе преминала страстта, се чувстваше погнусена. От себе си и постъпката си. В същото време в мислите й прелитаха причините, поради които бе предприела подобна крачка. Пяната се стичаше по голото й тяло, но тя продължаваше да се насапунисва отново и отново. Колкото повече търкаше, толкова по-мръсна се чувстваше. Особено местата по тялото си, които бяха под властта на мъжа, с когото се бе опитала да отмъсти на съпруга си. Безуспешно!
От известно време таеше гняв и натрупано разочарование към него. Изпитваше непреодолимо желание за мъст, заради това, че я пренебрегва от много време насам. Може би нарочно! Заради това, че вече не я забелязва, когато е с нова прическа или дреха, които старателно подбира за него. Заради това, че я кара да се чувства сама, дори в негово присъствие, до ден днешен. Заради това, че вече не й прави комплименти или не казва абсолютно нищо за сготвената храна. Заради това, че не се усещаше желана от най-скъпия й човек на тази земя. Заради това, че я караше да се чувства като даденост или заради това,че се бе превърнала в затворница на страха си. Усещаше подсъзнателно, че ако реши да си тръгне, той няма да я спре. Ще й даде свободата, А тя не знаеше какво да прави с нея, защото бе свикнала с него. Забравила е как да се оправя сама. Това я провокира да си докаже, че все още е в играта. Да бъде изобретателна. Да бъде хитра… Както някога. Искаше да докаже и на него, че може да го накара да почувства страх и несигурност. Да се опомни и целия този глупав мъжки непукизъм да изчезне на секундата. Да се почувства слаб. Тя искаше да го накара да я моли. Да се постарае да я спечели. Да я съблазнява всячески. Да я обсипва с внимание, подаръци и нежност, а тя отново да хване юздите и да контролира ситуацията. Да бъде недостъпна и игрива, докато не се натрупа желание до неузнаваемост и преди да прелее чашата на страстта, когато сметне, че е готов да й служи, тя да каже заветното „Да”. Сега той не я приемаше за нищо особено. Позволяваше си, когато той искаше да „изхвърли енергията”, както обичаше да се изразява, да я третира като играчка - бездушевно същество за секс.
В главата й нахлуваха хаотично мисли. Чувствата й бушуваха като разгневил се вулкан. Той ли я докара до това състояние или тя самата не знаеше какво й се случва и какво иска? Как трябваше да се държи, за да да събуди интерес в мъжа си? Той ли бе виновен за тази й низост да се отдаде на чужд човек? Бе го направила само за да си върне или тя самата бе изкушена от този мъжкар, с когото се бе изчукала? Тя ли бе забравила за мъжа си или той вече я бе зачеркнал?
Тя се облегна на стената и остави водата да отмива срама и греха й.
В този момент, в къщата влезе съпруга й. Запъхтян. Олюляващ се. Погледа му бе някак отнесен, замъглен. Падна на пода, на колене, пред входната врата и тихо заплака. Прикри лицето си с ръце и отпусна глава назад. Усети, че нещо се разтече от ръцете му. Стресна се и погледна към дланите си. Бяха окървавени. Бързо се изправи и се затича към огледалото. Огледа се. Целият беше в кръв. Дрехите, лицето, ръцете, дори по обувките му имаше следи от капчици кръв. Разкъса блузата си и започна да бърше лицето и ръцете си. Почисти и обувките си. Отиде в кухнята и започна да мие ръцете си. Търкаше ги силно и припряно. Задъхваше се. Мислеше какво е извършил. Вече съжаляваше. Сега не можеше да успокои душата си с думите: „Станалото, станало – вървим напред”! Водата не успяваше да отмие всичко, а сапунът по ръцете му, правеше гледката още по-червена и страшна. Избърса силнo ръцете и лицето си от кърпата, докато ръцете му не останаха чисти. Огледа се отново в огледалото и прецени да хвърли в камината всички дрехи, с които е в момента, както и кърпата, с която се избърса. Остана гол. Взе една книга от масичката до дивана. Отвори я, за да скъса няколко страници, с които да запали камината и прочете първия абзац, който му попадна: „Къпането след секс без любов е като да измиеш кръвта от ръцете си след убийство. И в двата случая се опитваме да измием греха!”
Скъса бързо страницата. Хвърли книгата при дрехите и запали смачкания лист. Взе една бутилка уиски и я изсипа в камината. Драсна клечка кибрит и я хвърли вътре. Всичко пламна. Лицето му се огря от огъня.
Жена му се появи зад него. Също гола. Трепереха.
- Какво си направил? – попита уплашена тя.
- Аз ли какво съм направил? – отвърна той и я погледна укорително.
- Какво си направил? – попита отново. Гласът й издаваше нотка на паника и тревожност.
- Млъкни, курво! – последва шамар – Ти си виновна.
Тя започна да пищи, но той запуши устата й, докато не се успокой. Сълзите й се стичаха по лицето. Очите й бяха широко отворени. Той я блъсна и тръгна към дневната, а тя падна на пода.
- Какво ще правим? – попита разтреперана от емоциите, които я връхлитаха.
- Не знам – отвърна той
- Защо го направи? Къде ти беше ума? – разкрещя се тя.
- Замълчи! – запуши й устата с ръка. – Нито думичка повече! Ти ме подтикна да го направя. Ако не се беше чукала с него... Никога не съм си и помислял да убия човек! Ти, кучко мръсна, ти с твоите подли номера.
- Аз ли съм виновна? – отвърна тя, като се отскубна от ръцете му – Аз ли? Аз съм тази, която живее заради тебе! Затворена съм в златна клетка. Не са ми нужни парите ти, а любовта ти, нещастнико! Опитвам се да бъда съвършена, за да ме забележиш! А ти вечно скиташ с приятели и чужди жени, наляво – надясно. Флиртуваш пред очите ми с други. Държиш се с мен сякаш съм твое притежание… трофей!
- Никога не съм ти изневерявал… Ти си луда! Ти... ти не си нормална. С коя съм ти изневерил?
- Анна! – онзи път, когато бях при родителите си, а ти предпочете да отидеш с приятелите си другаде. Знам, че е била там. Видели са ви да се целувате. Спали сте на едно легло. Или ще ме излъжеш, че си светец и не си я докоснал?
- Бълнуваш!
- А, Лизи? – Тази, с която играехте джаги в бара. Видях ви с очите си, в огледалото на тоалетната. За толкова глупава ли ме вземаш?
- Това са проекции на собствените ти страхове. Ревнуваш и това ти замъглява съзнанието.
- Отричаш ли, че сте се целували?
- Не! Не отричам, но е било само това, мамка му! Не съм спал с тях. Всички допълнителни сцени и добре описани картини от теб, не са се случвали!
- Видях те как я целуваш... Нима твърдиш, че си измислям?
- Да! Разбери! Сама си причиняваш болка.
- Подлец!
- Господ ми е свидетел, че изгарях от желание да го направя, но не успявах… Заради теб! Защото си се впила в мен, в кръвта ми… Целувайки тях, виждах теб и това ме спираше.
- Как можеш да ме лъжеш в очите!?
- Убеждавам се, че не си наред! Ха-ха! И така да е, не можеш да ме спреш. Не си ми никаква. Какво ти дължа? Нищо. Свободен съм, да правя каквото си искам. – отвори нова бутилка уиски и отпи няколко големи глътки. Усети се слаб. Загледа в огъня, с гръб към нея.
- Моля!? Страхливец! Говориш така само, за да се направиш на мъж, но няма нищо мъжко в теб! Зависим си от мен, точно толкова, колкото и аз от теб. Нали те виждам. Или греша... – Той не каза нищо. Запази мълчание.
- Аз съм на ред да се смея. – допълни тя - Обичаш ме и това те плаши. Дестабилизира образа ти на непоклатим. Вечно имащия планове за бъдещето си. Успях да вляза под кожата ти и това те кара агресивно да правиш всичко необходимо, за да се избавиш от мен в мислите си, но не можеш!
Двамата останаха един срещу друг, вперили поглед в другия. Настъпи тишина. Тя се приближи до него, но той я отблъсна от пътя си, тя падна на дивана.
След минути мълчание, тя се изправи и избърса сълзите си. Бавно се доближи до съпруга си. Той се бе подпрял с една ръка на стената, а с другата, свита в юмрук, се блъскаше в челото. Хапеше устни и мислеше. Беше неспокоен. Люлееше се. Тя вдигна ръката си към косата му, но не посмя да го докосне.
- Какво ще правим? – попита овладявайки, треперенето в гласа си.
- Не знам – отвърна той
- Какво направи с тялото? – попита, затваряйки очи и издишайки тежко.
- Оставих го там, където го убих.
- Трябва да се погрижиш! Ще те хванат, ако не се отървеш от трупа. - сепна се от рязкото му обръщане с лице към нея.
- Остави ме да помисля – отсече той, дирижирайки с едната ръка към нея, а с другата на кръста.
- Обичаш ли ме? – попита тя
- Още ли се нуждаеш от отговора? Не ти ли стана ясно, след всичко?
- Искам да го чуя!
Той закри устните си с две ръце в юмрук, погледна я с присвит поглед и въздъхна.
- Непоправима си!
- Кажи го!
- Не бяха ли по-важни действията?
- И ти какво направи?
- Убих човек, заради теб!
- Кажи го.
- Няма!
- Кажи го!
- Мразя те! – изкрещя той и се засили към нея. Грабна я в обятията си и впи страстно устни в нейните. Тя му отвърна със същата страст. Вплетени един в друг се запътиха към дивана.
- Ти си дявол... – изстена тя
- ...под твоя власт! – изръмжа той и я вдигна в ръцете си. Тя сграбчи лицето му с ръка и като полудяла започна да го мачка. Вкара пръсти в устата му и я разтегна. Захапа я. Той изстена от болка.
Влязоха в спалнята им и правиха любов, по гореща, от всякога до сега.
На вън, времето се развали. Започна да вали и да гърми. Светкавиците осветяваха улиците и къщите, сякаш бяха във футболен стадион. Той и тя лежаха изпотени в леглото си и гледаха през прозореца. Пердето ефирно се движеше, под звуците на летния вятър, нахлуващ в стаята.
- Трябва да направим нещо с трупа. – поде тя, облегната на косматите гърди на мъжа си.
Той отметна завивката от тях и стана. Тя я пое в ръцете си и се изправи в седнало положение.
- Затвори прозореца – помоли го тя
- Студено ли ти е? – отвърна й той и запали цигара.
Тя го виждаше в контражур. Гол и загледан в улицата.
- Да заминем? – Наруши отново тишината тя. – В някоя малка страна. Спестяванията ни ще ни стигнат, поне за пет години. Време, през което ще можем да решим какво ще правим за в бъдеще! Какво ще кажеш?
- Виж ти, каква си ми хитра. Бива си те! – затвори прозореца и седна до нея на леглото. Целуна я.
- Оказва се, че не те познавам напълно! – усмихна се и прокара пръсти през косата й. – Първо трябва да се погрижим за тялото. Той се изправи и започна да се облича. Тя се изтегна в леглото, овъргаля се в чаршафите и заскимтя като котенце. Той закопча панталона си, хвърли й някакви дрехи от гардероба, взе една своя риза и излезе от стаята.
- Чакам те долу, побързай!
Когато тя слезе го завари на колене, сключил ръце за молитва пред иконата и мърморещ нещо под носа си.
- Да тръгваме, нямаме време за това, сега!
Той се прекръсти, остана няколко секунди още на пода и тръгна след нея. Часът беше прескочил три след полунощ. Хората спяха, а улиците бяха празни. Чуваше се единствено шума от бързо преминаващата им кола.
- Сложила ли си си колана!? – попита я той подигравателно и изненадано.
- Не се излагай – пресегна се, за да го отключи. Тя му блъсна ръката и след секунда сама се откопча. Целуна го. В този момент той натисна газта на колата и я погледна със тъжен поглед.
- Какво правиш? – попита уплашено. Разбра, че е намислил нещо лошо и започна да се опитва да закопчае отново колана си.
- Не мога да живея с този грях. – отвърна той и прошепна тихо „Прости ми!” Колата се вряза в една крайпътна стена и избухна в пламъци.
Дъждът се сипеше на едри капки, а гръмотевиците заглушаваха звука от клаксона. Чу се приближаваща полицейска сирена.
На местопроизшествието, пожарникарите доизгасиха горящата кола. Хора започнаха да се стичат на групи към инцидента. Те предлагаха топли напитки и храна. Осигуряваха също сухи дрехи и дъждобрани на близките. След като полицаите разрязаха вратите на колата, офицер Иванов заповяда да извадят труповете и да ги поставят на мократа земя. Парамедиците ги закопчаха в черни найлонови чували и да ги качиха в отделни линейки.
В една от спрените полицейски коли, гледаше едно малко момченце, завито с одеяло. Баба му се приближи бавно и безмълвно до него и за секунда остана втренчена в детето. Отвори вратата и започна да го прегръща силно. Говореше му нещо, но то не чуваше нищо и не разбираше…
Любовта е най-красивото и прекрасно чувство на земята, но ако не е разумна може да бъде изключително опасна и разрушаваща!
© Христо Иванов Всички права запазени