ОРИЕНТАЛСКА  ЛЮБОВ

Разказ от Анна  Вакарелова

Семейството  на  Лейла  Фатих  се  премести  от  Истанбул  в  Лос Анжелиис   когато  тя  беше  на  пет години,  а  брат й – Мурад на  десет.

Родителите  им – Осман   и  Медиха  Фатих  отвориха там  малък  магазин   за  хранителни  стоки.

Минаха  години  и  Лейла  беше  станала  красива  20 – годишна  девойка  с  черни  коси и  големи  кафяви  очи.  На  дясната  си  ръка имаше  продълговата  родова  бенка.

Съседското  момче  Антъни Уилис се  влюби  в  нея.  Лейла пламенно отговори на чувствата му.  Тя  много  искаше  да  говори с родителите   си  за  това  и  да  поиска   благословията  им,  според  тяхните   обичаи,  но  се  страхуваше,   защото  знаеше,  че  те  никога  нямаше  да й  позволят  да  се  ожени  за  друговерец.  Въпреки  всичко  една  вечер  докато  вечеряха, тя  събра смелост.

-         Мамо,  татко,  искам  да говоря  с  вас. – започна  плахо Лейла – Аз....

-         Почакай  малко,  дъще,  аз  също  искам   да   ти кажа  нещо – прекъсна   я  властно  баща  й – намерих  ти  съпруг.

 Сърцето  на  Лейла  се  сви.  Тя  изобщо  не  очакваше  такъв  развой  на       събитията.

-         Но  татко,  аз  вече  съм  влюбих  в  Антъни – опита се  да  обясни тя.

-         И  дума  да  не  става – кипна  Осман – ще  се  омъжиш  за  този,  който  аз  кажа  и  това  е  Керим  Йоздемир,  сина  на  моя  бивш  съученик  и  най – добър  приятел  Селим  Йоздемир.

 Лейла  се  качи  разплакана  в  стаята  си. Засега не й  оставаше  нищо     друго,   освен  да  се  среща  тайно  с  Антъни   в  един малък  парк.

На   двадесет  и  шест  години   Антъни   Уилис  избра  военната  кариера  и  беше  станал  част  от  армията  на   САЩ.   Той  беше  напълно самостоятелен  и  живееше  сам  в  малък  апартамент  в  центъра  на  Лос  Анжелис.  Баща  му  беше  починал,  когато  той  навърши  двадесет  и  четири  години,  а  майка  му  се  премести  да  живее   при  сестра  си  в  друг щат  и  продадоха  къщата,  в  която  живееха  досега.

Един  следобед  Лейла  и  Антъни   се срещнаха  на  малка  полянка в  парка.  Тя  беше  излъгала родителите  си,  че отива  у  своя съученичка  да  учи.  Той  носеше  голяма  кошница  за  пикник  в  ръка.

-         Мила – посрещна я  Антъни  развълнувано – искам  да  направим  тази наша  среща  незабравима!

-         Защо? – учуди  се  Лейла.

-         Пращат  ме  на  първата ми  мисия  в  Афганистан – обясни  Антъни  гордо.

-         О, Аллах – възкликна  Лейла  притеснено  и  в  очите  й  се  появиха  сълзи.

Антъни  я  прегърна  нежно  и  прошепна  в  ухото  й:

-         Не  се  страхувай,  скъпа.  Нищо няма  да  ми  се  случи.  Нашата          любов  ще  ме  пази.

След  като  приключиха  с  хапването  на  открито,  той  я  заведе  в  своя  апартамент.  Там  двамата  дадоха  воля  на  чувствата  си  и  се  любиха  за  първи  път.  Този  сладък  спомен  щеше  да  даде  сили  на  Антъни  да  понесе  по – лесно  военния  си   дълг  в  Афганистан,  а  на  Лейла – кураж  да   защити  щастието  си.

След  заминаването  на  Антъни  за Афганистан, Лейла  всеки  път  следеше  с  тревога  новините  по  телевизията.  Ами  ако  го  ранят,  пленят  или  най – лошото – убият?   Една  седмица  по – късно   опасенията  на  Лейла  се  сбъднаха.  Същата  вечер  семейство  Фатих   се  нахраниха  и   се  преместиха  в  хола  да  чуят  късните  новини. 

      „  Завършваме  с  новини  от  Афганистан „  обяви   говорителката   „Трима   военни  от  армията  на  САЩ   са  пленени   от  талибаните  и  до  този  момент  са  в  неизвестност.  Смята  се,  че  дори  са   убити.  Това  са   майор  Хари  Доусън,  лейтенант  Адам  Робъртс  и  редник  Антъни  Уилис.”

Щом  чу  името  на  любимия  си,  Лейла  не   можа   да   издържи  на   напрежението  и  припадна.   С  общи  усилия  родителите  й   успяха  да  я   свестят.

     -  Утре  отиваме  на   лекар. – каза  баща  й.

Осман  Фатих  беше  притеснен  за  здравето  на   дъщеря  си,   но  дори  и  не  предполагаше,  че  проблемите  й  са  по – скоро  душевни,  а  не  физически.   А  Лейла  прекара   една  безсънна  нощ,  борейки  се  със  собствените  си   страхове  и  тревоги.

В  главата  и  сърцето  й  имаше  само  един  въпрос:  „Жив ли е?  Жив  ли  е?   Жив  ли  е?”   Молеше  се  на  Аллах   нейния   Тони  да  оцелее  и  да  е  добре.

Изследванията,  които  направиха  на  Лейла  в  болницата  показаха,  че  има  и  още  нещо – тя  беше  бременна.  Антъни  й  беше  направил  най – хубавия  подарък.  Щом  се  прибраха  вкъщи  Осман  нападна  яростно  дъшеря  си.

-         Безсрамница!  Как  можа  да  го  направиш! – той  дори  вдигна  ръка  да  я  удари,  но  Медиха  го  спря.

-         Спри,  Осман,  какво  правиш!  В  името на  Аллах,  не  бий  дъщеря  ни!

Осман  Фатих  сви  юмрук  и  тропна  по  масата.

     -    Ще  го   махнеш!   Чу  ли,  веднага  ще   го  махнеш! – процеди  той  през  зъби.

Лейла  погледна  баща  си  право  в  очите.

-         Няма  да  направя  аборт – тихо,  но  упорито  каза  тя – По – скоро  ще  умра.

-         Тогава  остава  само  един  изход – да  се  омъжиш  веднага  за  Керим  Йоздемир. – нареди   мрачно  Осман.

-         Ами  ако  Антъни  се  върне?  Все пак има  надежда. – възрази плахо  Лейла.

-         Не ме  интересува. Или  ще  правиш  каквото  ти  кажа,  или  оставаш на  улицата  без храна  и  подслон,   защото  вече  няма  да  имаш  семейство. – заплаши я  остро  баща  й. – Помисли  добре  как  ще  постъпиш.

Лейла  знаеше,  че  могат  да  минат  месеци,  дори  години,  преди  Антъни  да  се  върне  от  Афганистан,  а   съществуваше  и най - лошата  вероятност  той  да  умре  там.   Освен  това  консервативният  й  баща  не  й  беше  позволил  да  учи  в  университет и тя нямаше нито  образование,  нито  опит,  да  работи,  за  да  издъръжа  себе  си  и  детето си.

-         Добре – съгласи  се  Лейла  с  болка  в  гласа – но  имам  едно  условие.  Искам  да  кажа  на  Керим  цялата истина.  Не  желая  да  започна  брачния  си  живот  с  лъжа.

-         Това  ще  ни  опозори. – кипна  Осман. – по – добре  да  си  мълчи.

-         Дъщеря  ни  е  права,  Осман – възрази  Медиха – ако  Керим  и  неговото  семейство  научат след  сватбата  ще  стане  по – лошо.  Сигурно  ще  я  върнат. 

     Дори  властния  Осман  Фатих  не  можа  да  възрази  срещу  този  аргумент.

Започна  подготовка  за  сватбата  на  Керим  и  Лейла.  Първо  Керим  и  родителите  му – Селим  и  Рукие  Йоздемир  дойдоха  в  Лос  Анжелис да  поискат  ръката  на  Лейла.   Вечерта,  преди   да  се  състои  официалния  годеж   Лейла  намери  удобен  момент,  в който  тя  и  бъдещия  й  съпруг  бяха  сами.  Разказа  му  всичко – за  любовта  си  с  Антъни,  за  неговото  заминаване  и  пленяване  и  за  последвалата  й  бременност.  Керим  я  изслуша  със  сериозно  изражение   на   лицето  си.  После  взе  ръцете  й   в  своите  и  заговори  тихо:

      -   Ти  беше  напълно   откровена  с  мен.  Сега  е мой  ред.  Като  дете  прекарах  остра  форма  на  заушка   и   останах   стерилен.  Ето  защо  ще   приема  детето  ти  като  свое.   Ще   го  отгледам,  ще  го  изуча,   ще   му   бъда  като  истински   баща.   А  ние  с  теб  ще   се   оженим  след  седмица  и  за  всички  то  ще  бъде  седмаче.

     -   Благодаря,  Керим – прошепна  Лейла.

Тя   никога   нямаше   да  обикне  Керим  така,  както   обичаше  Антъни,  но  след  разговора  между  тях  започна  да  го  цени  и  му  беше  признателна.    

Осман  и  Медиха  бяха  доволни.   Дъщеря  им  се  омъжи  за  мюсюлманин  и   при  това – лекар.  Керим  Йоздемир   работеше  като   хирург  в  една  престижна  болница  в Турция.  След  сватбата  младоженците   заминаха   да  живеят  в Истанбул,  където  бяха  работата  и  близките  на   Керим.  Лейла  също  не  беше  сама  в  големия  турски  град.  Освен  съпругът  й  там  беше  и  брат  й  Мурат  Фатих,  който  също   се  беше  оженил  и  управляваше  семейния   магазин  за   хранителни  стоки  в  Истанбул.

Три  месеца  след  като  Лейла  уреди  живота  си  с  Керим,  един  военен  от  американската  армия и бивш  пленник  кацна  на  летището  в  Лос  Анжелис.  Това  беше  Антъни  Уилис. Америнански  военни  мисионери начело  с  генерал  Дензъл  Хилард  бяха  нападнали лагера  на талибаните и  бяха  освободили  всички   военопленници.  Още  на  другия  ден  Антъни  отиде   в  магазина  на  семейство  Фатих,  да  търси   своята  любима  Лейла.  Там  той  успя  да  говори  с  баща  й.

-         Умолявам  Ви,  г – н  Фатих,  кажете  ми  къде  е  Лейла?

-         Дъщеря  ми  се  омъжи  за  д – р  Керим  Йоздемир. Двамата живеят  в  Истанбул  и  сега  тя е  много  щастлива – обясни  Осман  сурово – и  Вие  младежо,  нямате  право  повече  да  обърквате  живота  й.

Съкрушен  и  сломен  Ангъни  напусна  магазина.  В  крайна сметка  Осман   Фатих   беше  прав.  Лейла  вече  беше  омъжена  и  той  не трябваше да  нахлува  в  живота  й  и  да  го   разбива.

  Керим  спази  обещанието  си.  Когато  се  роди  Али Осман,  синът  на  Лейла  и  Антъни,  той  се  отнасяше  към  него  като  към  свое дете,  обичаше  го  и  беше  привързан  към  него.   А  малкия  Али Осман  с гордост  казваше,  че  иска  да  стане „прочут лекар като татко”.   Керим  дори  подкрепи  Лейла,  когато  тя    реши  да  учи  бизнес  администрация. След  дипломирането  тя  си  намери  работа  като  офис – администратор  в  офиса на  малка  фирма.

          Трябваше  време  на  Антъни  да  превъзмогне  поне  малко  чувствата  си  към   Лейла.  Две  години  по – късно   и   той  се  ожени  за  Лиза  Хилард,  дъщеря  на  генерал  Хилард. Той  беше  ссвободил    Антъни  от  плен,  а  Лиза  се  влюби  в  младия  военен  и  му  помогна  да  се  съвземе  от  преживяното  разочарование.

          Когато  Али Осман  навърши  дванадесет  години  семейство Йоздемир   преживя   голяма   трагедия.  Керим  се  разболя  от  неопарабилен  тумор  в  мозъка.  Лейла  беше  неотлъчно  до  него  по  време  на  тежките  процедури  на  химиотерапия.  Въпреки   лечението  и   подкрепата  на   семейството  му  обаче след малко повече от година  Керим  Йоздемир  почина.

          След  неговото  погребение всичко  в Истанбул напомняше на Лейла за съпруга й. Ето защо тя  взе  решение със сина си да се върнат  в  Лос  Анжелис  и   заживяха  при  нейните  родители. Лейла обичаше  Керим  по  свой начин и оценяваше това, което мъжът й направи за нея. Въпреки   всичко щом  стъпи  на  американска земя, у нея се породи едно желание, което я беше  срам  да  признае дори  пред  себе си. Тя  закопня  отново  да  види Антъни.

Лейла записа   Али Осман в ново  училище.  Една сутрин той видя  в двора  на  училището потресаваща  гледка:  две  момчета  от  неговия  клас  бяха  хванали  едно  по – малко  момиченце  и  очевидно  го  тормозеха.  Дърпаха  дългите  му  руси  коси  и  го  тупаха  по  гърба.  Али  Осман  хвърли  чантата  си   и  се спусна  към  тях.

           -   Какво  правите,  ей!  Не   закачайте  момичето,  хулигани  такива – извика той  гневно.

         -    Я  се  разкарай,  бе – изкрещя  едното  момче  и   се  извърна,   явно  готово  да  се   бие.

В  това  време  от   вратата  се  зададе  директорът  на   училището  и  двете  провинили  се   момчета  избягаха.  Али Осман  погледна  към  момиченцето,  което  още  хлипаше.

      -    Как  се  казваш? – попита  той  мило.

      -   Жаклин  Уилис – доверчиво  отвърна  то – А  ти?

      -   Али Осман  Йоздемир. – представи се той.

Жаклин   обърна  към  него  мокрите  си  от  сълзи  очи.

-         Странно  име – вече поуспокоена  отбеляза  тя.

-         Това  е,  защото  съм  турчин – обясни  Али Осман  и  предложи – ела  да  те  изпратя  до  твоята  класна  стая.

Докато  вървяха  заедно  из  училищния  коридор, Жаклин не спря  да  бърбори:

    -   Знаеш ли,  моят  татко  е  военен  и  ще  им  даде   да  се  разберат  на   тези  лоши   момчета!

Жаклин  говореше  толкова  често  и   с  такъв  възторг  за   новия  си  приятел,  че  баща й  настоя  да  го  поканят  на обяд  през  уикенда.

-         Здравей,  ти  сигурно  си  Али  Осман. – приветливо  го посрещна той – аз  съм  Антъни  Уилис,  бащата  на  Жаки.

-         Добър ден, господине – момчето учтиво  протегна  ръка  за  здрависване.

Ангъни  я  пое  и  в  този  миг  забеляза на  ръката му  малка  продълговата  бенка.   Същата,  която  имаше неговата любима Лейла  и  която  той  никога  нямаше да  забрави.  Сърцето  му  заби  силно  от  вълнение  и  напиращите  в  главата  му  въпроси.  Имаше  ли  това  момче  нещо  общо с  Лейла?  Не  можеше  да  съди  по  една  бенка  и  трябваше  да  разпита  Али Осман  много  внимателно.  Тримата  седнаха  да  се  хранят и  Антъни  подхвана  колкото  се  може  по – непридудено:

    -  Али  Осман,  благодаря  ти,  че  си  помогнал  на   дъшеря  ми.  А кои са  твоите  родители  и  с какво  се  занимават?

    -   Майка  ми  се  казва  Лейла  Йоздемир  и  продава  в  семейния  магазин  за  хранителни стоки,  а   баща  ми – тук  гласа  на  момчето се  накъса –  Керим  Йоздемир  беше  лекар,  но  умря  от  рак.

Буря  от  чувства  премина  по  лицето  на  Антъни  и  той  изпусна   вилицата  си  в  чинията.  Значи  Али  Осман  наистина  беше  син  на  Лейла.

-         Татко,  какво  ти  е? – чу той  отдалеч  гласа  на  дъщеря  си.

Антъни  се  измъкна,  като  разказа  на  децата  само  част  от  истината – че някога,  преди  да  купи  този  апартамент  неговото  семейство  и  семейството  на  Лейла  са  били  съседи  и  са  се  познавали.   Той  реши  още  утре да  отиде  в  магазина  и  да  се  срещне  с  нея.   Копнееше  да  я  види,   а  и   имаше  въпроси,  на  които   само  тя  можеше   да  му  отговори.

    На  следващата  сутрин   Лейла  обслужваше  клиент.  Когато  приключи,  тя  по  навик  вдигна  глава   към  следващия   и  застина.

       -  Антъни! – прошепна тя,   неспособна   да  продума  повече.

       -  Лейла,  мила  моя,  не  знаеш   как  се  радвам  да  те  видя  отново! – каза  той  нежно.

Тя  помоли  момчето,  което  зареждаше  щандовете  на  магазина  да  я  замести  за  малко   на  касата  и  двамата  с   Антъни  отидоха  в  стаята,  предназначена  за  почивка  на  персонала.

       - Имаш   чудесен  син –  пръв  продума  Антъни.

       - Да,  Али  Осман  ми  разказа  за  Жаклин,  но  не  спомена  фамилията  й  и  изобщо  не  предполагах,  че  е  твоя  дъщеря.  Значи  си  се  оженил? – с болка  в  гласа  рече  Лейла.

       -  Вдовец  съм – поясни  Антъни  тъжно – жена  ми,  Лиза  почина  след  усложнения  при  раждането  на  Жаки.  Получи  сепсис.

       -  Съжалявам  да  го  чуя – промълви  тя – и  как  се  справяш  сам?

       -  В  момента  преподавам   във  Военната  академия.  Имам  и  бавачка,  която  се  грижи  за Жаки  и  помага  в  домакинството – обясни  той  и  допълни – Ти  също  си  се  омъжила.  Али  Осман  ми  каза,  че  съпругът  ти  е  починал,  но  приживе  той  сигурно  много  се е  гордял  със  син  като  него.

Лейла  си  пое  дълбоко  дъх  и  реши  да  му  каже  истината.

-         Керим  не  можеше  да  има  деца. – тихо  рече  тя – Али  Осман  е  твой  син.

-         Сериозно  ли! – възкликна  Антъни  изумено.

-         Разбира  се – увери  го  тя – когато  разбрах,  че  съм  бременна  мислех  да  ти  пиша  и – мейл, но  ти  беше  вече  пленен,  а  татко  ме заплаши,  че ще  ме изгони  на  улицата,  ако  не  се  омъжа  за  Керим. В  онзи  момент   бях  толкова  беззащитна.  Не  знаех  дори  дали  ще  се  върнеш.

-         Добре,  скъпа,   успокой  се – Антъни  я  прегърна,  после  я  попита – Лейла,  обичаш  ли  ме  още?   Можем  ли  да  си  дадем  втори  шанс?

-         Естествено,  че  те  обичам,  Антъни – отвърна  тя – но  нека  най – напред  обясним  всичко  на  Али  Осман.  Той  трябва  да  знае  истината.  След  това   ще  помислим  и  за  нашето  бъдеще.

Лейла  трябваше  да  проведе  изключително  труден  разговор  със  сина си.  Тя  се  притесняваше  как  Али  Осман  ще  приеме  факта,  че  човекът,  който  той  обичаше  и  уважаваше  не  му  е  роден  баща,  но  трябваше   да го  направи.  Щом  Антъни  отново  беше  влязъл в  живота  й,  връщане  назад  нямаше. Същата  вечер  тя  влезе в  стаята  на   сина  си.  Стаята  на  Али Осман  изглеждаше  типично  по  тийнейджърски – с налепени  плакати  на  футболисти  и  коли  по  стените

         -  Али Осман,  трябва да   поговорим  за  нещо  важно – със  сериозен  тон започна  Лейла.

         -  Какво  има  мамо?  Случило ли  се  е  нещо? – разтревожено  попита  момчето.

         -  Познаваш  Антъни  Уилис,  бащата на Жаки и знаеш,  че  навремето  нашите  семейства  бяха  съседи.

         -   Да – кимна  Али Осман.

         -  С  Антъни  бяхме  нещо  повече  от  обикновени  приятели – започна  да  обяснява  Лейла – с него  бяхме  влюбени и  още се  обичаме,  но...

         -   Ако  искаш  да  кажеш,  че  ще  изневериш  на  паметта  на  татко – прекъсна  я  възмутено  момчето – не  мислиш  ли,  че  е  редно  да  изчакаш   още  малко,   поне  от  уважение  към  него?

Разговорът   не   вървеше  добре,   но   въпреки  това  Лейла  събра  цялата  си   смелост  и  продължи:

         -    Не  става  дума  само  за  това,  момчето  ми.   Керим   не  беше   твой  баща.   Твоят  биологичен  баща  е  Антъни  Уилис.

Али  Осман   скочи  от   мястото  си,   сякаш  разтърсен  от  елеккрически  ток.

-         Не  е  истина!  Не  ти  вярвам! – гневно  извика  той.

-         Разбирам,   че   ти  е  трудно  да  го  приемеш,  особено след  като  знаеш  колко  те  обичаше  Керим  – рече  Лейла с  разбиране – но  поне  ме  изслушай.

И   тя  разказа  на   сина  си  обстоятелствата  около  раздялата  си  с  Антъни   и   как   дядо  му  я  е  принудил да  се  омъжи  за  Керим.

     -   Целият  ми  живот  е  една  лъжа – мрачно  заключи  Али  Осман – моля  те,  мамо  остави  ме  сам.

Лейла  въздъхна  и  тихо  излезе.  Тя  знаеше,  че  на  сина  й  ще  му  трябва  време  да  възприеме  истината.

           В  събота  Антъни  се  подготвяше за  лекцията  си  следващата  седмица,   а  Жаки  беше  отишла  с бавачката  на  пазар.  На  вратата  се  позвъни  и  той  отиде  да  отвори,   чудейки  се  кой  може  да  е.   Не  чакаше  никого.

          -  Али Осман – изненада  се  Антъни – заповядай,  влез.

          -  Ти  наистина  ли  си  мой  баща? – направо  попита  момчето,   когато  двамата  се  настаниха  в  хола.

          -  Да – отвърна  Антъни  и  допълни – и  не  се  сърди  на   майка  си.  Всичко,  което е  направила  е  за  твое  добро.

          -   Ще  се  опитам – обеща  Али  Осман  и  след  кратък  размисъл  попита – ти  още  ли  си  влюбен  в  мама?

          -   Обичам  майка   ти  с   цялото  си   сърце. – отговори  Антъни  без  колебание.

          -    Тогава  защо  не   опитате  отново? – насърчи  го  момчето – само  не  заминавай  отново,  моля  те.

Антъни  се  усмихна  на  наивността  на  сина  си   и  обясни:

          -  Ще  се   постарая,  но   това  не  зависи  от  мен.  Знаеш,  че  съм  военен.

         Формално  извършеният  ДНК – тест  само  потвърди,  че  Антъни  Уилис  е  баща  на   Али  Осман.

          Според   мюсюлманските   обичаи  Антъни  поиска  ръката  на  Лейла  от  баща  й.

-         Не.  Все  още  не  съм  съгласен  дъщеря  ми  да  се  омъжи  за  друговерец. – противопостави  се  студено  старият  Осман  Фатих.

-         Добре, татко, преди години  ти  ми  постави  ултиматум,  сега  аз  ще  ти  поставя – каза  Лейла  с  решителност  в  гласа – аз  ще  се  оженя  за  Антъни  със  или  без  твоето  съгласие.   Ако  ме  отблъснеш,  повече  няма  да  видиш  нито  мен,  нито  внука си.  Вече  имам  подкрепата  на  Антъни  и  известен  опит  в  магазина.  Винаги мога  да  си  намеря  работа  като  касиер  или  продавач.

-         Прави  каквото  искаш,  но  за  мен  и  семейството  си  ти  вече  си  мъртва – грубо  заяви  старецът.

 Изведнъж   Осман   усети   остра  болка  в  лявата  страна  и  се  свлече на пода.   Уплашените  му  близки   веднага   извикаха  линейка  и  откараха  възрастния  човек  в   болница.  Лекарите  установиха,   че  Осман  Фатих е  получил  остър  инфаркт  и  спешно  му  поставиха  байпас.   По  време  на  дългото  си   възстановяване  той  имаше  време  да  преосмисли  взаимоотношенията  си  с  Лейла.  Осъзна,  колко  тънка  е  нишката  на  живота  и  разбра,  че нямаше  да  си  прости,  ако  беше  напуснал този  свят  без  да  се   сбогува  с  дъщеря  си.  Освен  това  Антъни  беше  поискал  официално  ръката  на   Лейла,  не  я  беше  изоставил  или  подмамил   да  се  оженят  тайно.  Не  беше  за  пренебрегване  и  фактът,  че   по  време  на  заболяването  му  младият  човек  беше  до  дъщеря  му  и  помагаше  с  каквото  трябва.   Всички  тези  обстоятелства  смекчиха  сърцето  на  Осман  и  той  прие  брака  между  Лейла  и  Антъни.

      След  годежа  Лейла,  се  опита  да  спечели  доверието  на  малката  Жаклин.  Момиченцето,  непознало  майчина  ласка,  отначало  се  държеше  резервирано,  но  постепенно  се  привърза  към  новата си  майка.  С  много  такт  младата  жена   показа,   че  не  прави  разлика  между  собствения   си  син  и  дъщерята  на  Антъни.

     Двамата  влюбени   се   ожениха  месец,  след  като  изписаха  Осман  Фатих  от  болницата.   Отначало  новосъздаденото  семейство  живееше  в  апартамента  на  Антъни,  но  впоследствие  планираха  да  го  продадат   и   да  купят  по – голям.

      След  време  Лейла  наследи  магазина  от  своите   родители.   Антъни   й  помогна  да  развие  този  бизнес  и  да  създаде  верига  магазини  в   цялата   страна.   Но  най – голямото  им  постижение  беше   втория  им  син,  Джак, кръстен  на  починалия баща  на  Антъни.  Въпреки  всички  щастливи  моменти  обаче  двамата  бяха сигурни,  че  в този  живот ги  чакат и  много  изпитания.   Едното  от  тях  беше  Мурад,  братът  на  Лейла.  Той  така  и   не  можа  да  приеме   брака  на  сестра  си  с  друговерец   и   двамата  скъсаха   всякякви    отношения.  

       Каквото  и  да  им готвеше оттук  нататък  бъдещето,  Лейла  и  Антъни  щяха  да  го посрещнат   и  преодоляват  заедно.

                                                                                           Септември,  2014г.