Внезапно появилият се бурен вятър заблъска прозорците и засвири в комина на малката къщурка, кацнала на високия бряг. Не след дълго огромната вълна Солуган, която вятарът беше подгонил от вътрешността на морето, се стовари върху скалите под нея. Заприиждаха още големи вълни. Като гладни вълци те се хвърляха върху скалите, разбивайки на пръски мощните си тела.

      От бурята Никола се събуди. Тревога обзе душата му при мисълта за пуснатите мрежи, които бурното море можеше да отнесе. Обадиха се и отколешните болежки в старите му кокали. Остана дълго време буден. Когато най - после пак заспа, беше споходен от странен сън. Присъни му се, че в дивата череша, която растеше в края на пустото, келяво място до неговото лозе, има скрито имане.

      Сепна се от странния сън. Изправи се, седна в леглото и отпусна босите си крака върху постланата до леглото му овча кожа. Потърка очи и погледна към ъгъла на стаята, където беше иконата на Света Богородица с младенеца. Запаленото кандило под нея хвърляше дрезгава светлина. Той се прекръсти и прошепна към нея:

     - Чуден сън Пресвета Богородице! Какво ли значи това?

     Постоя така известно време и като не получи отговор, легна пак в леглото. Между силния прибой на вълните той чуваше лекото похъркване на жена си Елена от другия одър в стаята.

      Беше задрямал когато усети върху лицето си лъчите на слънцето, промъкнали се през открехнатото перденце на малкото прозорче. Отвори очи. Навън беше тихо. Вятърът беше внезапно спрял, както внезапно беше задухал.,,Скоро и морето ще утихне!" - помисли си той. ,,Но докато се случи това е добре да отида, да проверя това, което видях в съня си." 

       Жена му отдавна беше станала и потропваше с посудата в кухнята. Той стана, облече се и излезе без да й се обади. 

       За по - направо тръгна по брега на морето. Не след дълго се озова пред стръмния склон, на чийто горен край извисяваше снага дивата череша. Задъхвайки се стигна с мъка до нея. От умора прегърна с една ръка стъблото й и тъкмо да каже ,, Майка му стара, защо ли се морих до тука", усети как показалеца на ръката му, обхванала ствола, потъва в кората на стъблото. Изненадата смени умората и той с голяма крачка се намери отдругата страна на черешата. Там където му бе потънал показалеца се бе появил малък отвор, сякаш някой кълвач се бе трудил да направи дом за своето семейство. Никола гледаше вцепенен. Обзе го лека уплаха. Огледа се да не би някой да го наблюдава от някъде. Нямаше никой. Брегът беше пуст. Той се спусна обратно по стръмния скат и тръгна по брега с бързи крачки към дома си.

       Жена му шеташе в малкото дворче пред къщата и като го видя заморен, с леко бледо лице, отвори портичката, пропусна го да мине и с тревога в гласа попита                                        ;

        - Никола, добре ли си? Къде ходи без да се обадиш?

        - Добре съм, Лено! Нищо ми няма! Знаеш морето нощес колко бурно беше, та отидох да видя дали е изхвърлило дърва по брега. Видях, че има. Ще впрегна кончето и ще отида поне една каручка да събера.

        - Ами мрежите? -очуди се Елена на неговата приумица. - Кой ще ти ги вади?

        - Виждаш, че морето не се е успокоило. При тоя Солуган, който вдигна снощи вятърът, един Бог знае какво е станало с тях. Дано да имаме късмет да ги намерим.

         - Добре! - съгласи се с него Елена. - Прави каквото си намислил!

         Никола се преоблече набързо. Хвърли запотените дрехи в коша за пране и отиде в дама. От там изведе доста дребното си конче и го впрегна в каручката. Елена го наблюдаваше отстрани. Когато видя, че е готов, отиде да отвори голямата порта. Той отпусна юздата и шибна кончето с тънката пръчка, която държеше в ръката си. То потегли рязко и изкочи на калдъръмения път, а каручката затрополи след него. Никола се обърна назад и видя, че Елена затвори голямата порта и не го вижда. Тутакси дръпна юздата и кончето кривна по уличката, която водеше към лозята.

        Стигна до неговото лозе. Спря каручката до схлупената му колиба. Слезе, шмугна се в нея и оттам извади брадва. Сложи е в каручката, отгоре хвърли наръч сено от купата до колибата и се качи пак в каручката. Настани се удобно на сеното и подкара кончето към пустото, келяво масто. Спря в края му, срещу дивата череша. Върза кончето за тънкото стъбло на една трънка и му сложи сено да хрупа.Взе брадвата изпод останалото сено и забърза към черешета. Спря се до нея и с все сила заби брадвата в ствола й. Не след дълго тя се строполи на земята. Тогава той с изненада видя, че от отвора, където му бе потънал пръста, паднаха две златни монети.

        - О, Боже, истина е! - каза на глас Никола и с треперещи пръсти взе монетите. Пусна ги бързо в джоба, грабна пак брадвата и пресече стъблото над отвора. Пресечения дънер отнесе при каручката и го подпря на нея. Взе чула на кончето и го постели на земята. Внимателно наклони дънера над него. От отвора му започнаха да падат още златни монети. След като изсипа съдържанието от дънера, той извади от торбата за храна кърпата на която се хранеха с Елена на къра. Зави внимателно монетите в нея и ги прибра в торбата. После се обърна на изток, прекръсти се и тихо промълви:

        - Благодаря, Ти Господи! Вече съм богат!

         От напрежението, тичането и сеченето почувства насъбралата се умора в него и реши да си отпочине малко. Качи се на каручката, огледа се на всички страни да се увери, че никой не го наблюдава и чак тогава полегна по гръб на дъхавото сено. Лекият ветрец и топлото слънце неусетно го накараха да затвори очи. Заспа дълбоко и бе наново споходен от странен сън. В съня си не виждаше никого, но чу глас, който му каза: ,,Тия пари, Никола, не са твои! Ако ги вземеш, ще те сполети голямо нещастие! Те се полагат на майстор Петко хлебаря от Стамбулаграда!"

        След тая заръка Никола се събуди. Изправи се и слезе от каручката. Дълго ходи напред- назад, чуди се, мисли и накрая реши: ,,Сиромах си бях и пак ще съм! Щом е такава работата, да видим така ли ще е?

        Той взе черешовия дънер, върна всички монети обратно в хралупата, издяла един чеп и го зачука здраво в отвора. Качи се на скалата, надвиснала над морето и хвърли дънера с обреченото имане в него във водата. Той заплува като самотна лодка в утихналото вече море. Никола отвърза кончето, качи се в каручката и го подкара към доста изровеното от дъждовете пътче, което водеше към брега. Когато стигнаха там, той слезе от каручката и поведе кончето за юздата. Спираха до изхвърлените от морето части от дървета и той грижливо ги редеше в каручката.

        На пейката, до портичката, Елена беше седнала и предеше. Като го видя, тя остави хурката и отиде да отвори голямата порта.

       Никола спря каручката на двора и започна да разтоварва дървата. Елена отиде при него да му помага. След като разтовариха каручката, тя го погледна в очите, сякаш искаше да прочете там истината за странното му държане от сутринта и му каза:

     -  Сготвила съм вкусна гозба. Влез да се нахраниш и да си починеш! 

     - Не, Лено! Още не съм гладен! Морето вече утихна. Ще отида да потърся мрежите. След тая буря не знам какво е станало с тях и лодката.

     - Щом така си решил, иди! - съгласи се с него Елена.

     Когато Никола стигна до кея, ахна от изненада. Лодката му спокойно се полюшваше вързана за него, сякаш не беше имало буря. Той я отвърза, качи се в нея и загреба с веслата към мястото където беше хвърлил мрежите. Там го чакаше следващата изненада. Мрежите си бяха на мястото, където ги беше хвърлил. Сякаш някой се беше грижил за тях да не бъдат отмъкнати от страшната буря. Без да се колебае започна да ги вади. На дъното на лодката му заподскачаха едри риби, оплетени в мрежите. След като извади и последния колач мрежа, той загреба към брега радостен от улова и сигурен, че всичко това е затуй, че изпълни заръките на гласа в съня си.

       Времето минаваше. Един ден Никола започна да се стяга за дълъг път. Вечерта беше уверил жена си, че трябва да иде до Стамбулград, хем да занесе някое и друго каче солена риба за продан, хем да купи армаган за нея и внучетата, които щяха да им дойдат на гости по празниците. Не трябваше дълго да е увещава в правотата на неговото начинание. Тя бързо се съгласи и се зае усърдно да му помага в подготовката.

       Пътят беше дълъг. След четири дена пътуване по прашните пътища и бълхите, които не го оставяха спокойно да спи по хановете, в които отсядаше, пред Никола се изправи мегаполиса Стамбулград.

       - Ами сега, накъде? - зададе въпроса сам на себе си той и подкара кончето по първата уличка, която се отбиваше от главния път.

       Докато пътуваше, беше продал в селата по пътя почти всичката риба. Останало бе малко на дъното в едно от качетата. Реши първо да продаде останалата риба, да купи армагани и да попита на пазара някои от местните българи дали познават майстор Петко хлебаря. Унесен в мислите си усети миризмата на прясно опечен хляб. Погледна в посоката откъдето идваше миризмата и видя двукатен хан, в чийто долен кат имаше хлебарница. Над вратата й висеше табела с надпис: ,,Топъл хляб при майстор Петко" Никола опъна юздата на кончето и то спря. Скочи от каручката, върза го за близкото дърво и като приближи, поздрави момчето, което стоеше пред вратата:

       - Добър ден! Тука ли е майстор Петко?

       - Тука е, ефенди! - отговори момчето и като се обърна бързо влезе в хлебарницата.

       Не след дълго отвътре излезе едър мъжага с големи мустаци.

       - Добър ден! - поздрави го Никола.

       - Добър да е! - отвърна му мъжагата.

       - Прощавай, майстор Петко, но аз идвам много от далеко, та ако може да ме приемете сега да отпочина и довечера да преспя у вашия хан.

        Майстор Петко го огледа отгоре до долу и каза с лека усмивка под мустака си:

       - Ами заповядай!

       Домакинът го въведе в хладна стая с голяма маса в средата. Той го покани да седне и повика на чирака си:

        - Тодоре, донеси две кавета! - и като се обърна към Никола, запита: - Ти по каква работа си тука?

        - Аз съм рибар. Нося риба за продан.По пътя почти я разпродадох. Останало ми е съвсем малко. Утре ще отида на пазара да я продам и да купя армагани за жена ми и за внуците.Но аз, майстор Петко съм дошъл в Стамбул теб да търся.

         - Как мен? - изненада се домакихът.

          - Ами теб! - и Никола му разказа надълго и нашироко какво бе го накарало да дойде от толкова далече тук.

          -Аман, бе човек! - изправи се майстор Петко. - Моят син днес ходи по брега на морето да събира дърва за фурната и в дървата, които донесе, има такова дърво.

          Двамата изкочиха на двора и отидоха до дръвника. Там спокойно лежеше черешовият дънер със забития чеп. Майстор Петко взе брадвата и с няколко удара го разцепи. На дръвника се разпиляха златните монети, които Никола беше сложил вътре.

         - Боже, мили! - с ококорени очи промълви майстор Петко. - Ние сме богати! - и като пусна брадвата прегърна здраво Никола. - Да си ми жив и здрав!

         Събраха набързо разпилените монети в една торба, която майстор Петко подтичвайки донесе  и като се върнаха обратно в стаята той се провикна:

         - Булка, ела тука! Бързо ела!

        След малко в стаята влезе жена му и като погледна непознатия, попита многозначително мъжа си:

         - Какво е станало?

         - Бързо нареждай масата, че много скъп гост ни е дошъл!

         Без повече нещо да запита, тя започна да изпълнява чевръсто заръката на мъжа си.

         - А парите, Никола, ще разделим по равно! - обърна се майстор Петко към госта си.

         - А, сакън! Нито една пара не вземам! Те са твои! Така ми беше заръчано и аз трябва да изпълня заръката.

         Майстор Петко разбра, че няма да излезе на глава с него и се съгласи:

          - Добре, щом казваш, че така трябва, да бъде така!

        На другата сутрин, Никола стана рано, приготви се и излезе на двора да впрегне кончето и да тръгва обратно.

          - Чакай, бе човек! Къде си се разбързал? - чу зад гърба си гласа на майстор Петко.- Ти такова добро дело направи! Ще останеш тука колкото искаш!

         -  Сполай ти за всичко, майстор Петко, но ще тръгвам.Пътят е дълъг. Видях, че всичко е така както трябва. Това ми е достатъчно.

         - Добре! Щом си решил! - съгласи се майстор Петко.- Но няма да ми откажеш да ти дам хляб и храна за изпроводяк.

         Той се обърна към жена си, която смирено беше застанала зад него, погледна я в очите и каза:

         - Булка, виж там, всичко каквото трябва да наредиш!

        Не след дълго багажа беше готов.

         - Е, Никола, хайде, лек да ти е пътят! - потупвайки го по рамото го изпращаше майстор Петко и добави - Ей тая голямата пита хляб, най - отгоре, аз съм я замесил снощи. Като се прибереш да нахраниш цялото семейство!

        - Сполай ти за всичко! - благодари още един път Никола и подкара кончето. Каручката затрополи по калдъръма отдалечавайки се от хана.

        Стамбулград беше останал далече назад. По прашния път, срещу каручката на Никола се зададе скитник. Той застана до пътя и протегна ръка за просия:

        - Буба, дай малко хляб! - с молещ глас продума скитника.

        Никола дръпна юздата на кончето да спре. Погледна пълните торби зад него, взе голямата пита хляб и му е подаде.

        - Жив да си ми, буба! - благодари зарадван скитника и забърза към града с хляба под мишница.

        Не беше минало много време откак майстор Петко беше изпратил госта си, когато на вратата на хана се похлопа. Той отвори вратата и видя окъсан скитник с голяма пита хляб в ръцете.

         - Чорбаджи, може ли малко храна някаква да ми дадеш? - замоли се скитника.-Аз хляб си имам!

         - Може, как да не може! - дръпна го веднага вътре майстор Петко и бързо затвори вратата.

         Той веднага позна питата хляб, в която беше замесил половината пари за човека, който му ги бе пратил.

         На скитника сервираха ядене и хляб, а питата, под предлог, че ще е нареже, майстор Петко прибра и я начупи затворен в своята стая. Преброи парите. Бяха точно толкова, колкото беше замесил.

         - Орисия! Тъй е било писано! - промъви тихо той и се прекръсти.

         Прибра парите в големия сандък в ъгъла на стаята, обшит с гравирани бронзови ленти, заключи го и слезе в долната стая при семейството си, което се беше наредило около масата за обяд.

        Солуган - много голяма и дълга вълна, която се образува от внезапния, буреносен вятър наречен от нашите рибари Драмадан. Вълната и вятърът са характерни за нашрто Черно море през месец август.