V
Отместих житието на Доброслав, защото и моите очи овлажняха и не исках някоя сълза да го намокри. Но бързо се взех в ръце и започнах да мисля положително. Все пак засега се отървах жив от похитителите си, но имах ли бъдеще? Ето - един мой приятел е в неизвестност и никой не се интересува какво се е случило с него! Дали Христо Радев щеше пак да ми се обади? Беше ли още между живите? Аз и за миг не се отделях от мобилния си апарат, а нощем го слагах до възглавницата си, за да го чуя като звънне. Жена ми и децата нищо не знаеха за притесненията ми, но и те бяха убедени, че не съм съвсем с всичкия си, щом понякога се губя и вече не ме оставяха без надзор. Когато не бях в компанията на някой от тях, викаха тъща ми вкъщи, за да не съм сам. На разходка започнах да излизам рядко, защото много не ми се нравеше да вървя под ръка с майката на съпругата си. Е, друго си беше да ме придружава млада медицинска сестра, но откакто Министерството на отбраната ме писа оздравял и спря финансирането на л ...