XVII
Продължително звънене на входната врата ме накара да оставя Доброславовото житие. Вече бях чевръст и успях да отворя без залитане и почти без влачене ни на ляв, ни на десен крак. Двама жандармеристи веднага ме подхванаха здраво от двете ми страни, сякаш знаеха, че съм пострадал и ги беше страх да не падна. Тъй ме завлачиха по стълбите. Пред входа на жилищния блок чакаше лек автомобил с тъмни стъкла. Бутнаха ме в него и потеглиха. Претръпнал бях аз на отвличания, та много не се уплаших, а дори ги заразпитвах защо съм им притрябвал.
- Твоето задържане е част от важна полицейска операция, в която участва дори жандармерията - рече единият.
- Но защо се налага тя? - ококорих се аз.
- Я не се прави на идиот! Та не гледаш ли телевизия, не слушаш ли радио, не четеш ли вестници? - изсмя ми се този път другият любезен господин.
- Отдавна се старая да не правя тези вредни неща и някъде от един месец, кажи-речи, не съм ги вършил - признах си аз.
- Я не се будалкай с нас, бе! - ядосано ме плес ...