От деня - 15.
Оня ден го ударих на почивка. Хубава почивка – три дни...
И отидох да пия чайче с едно маце. Младо, хубаво, високо, стройно... Предната година се обакалавърствала, тая се готви да се пише за магистърка...
Но пътем трябва да се живее...
А на Анка баща й почина още, когато учеше. Майка й е болна, бабата също не цъфти...
Та момичето се цанила учителка...
Позачудих се защо не отива в София – дори в магазин да е, по-добре заплатена работа ще има...
Не, на нея й харесва учителстването...
И есента я пратили в далечно село. Пътува до малък град, оттам към селото... И после обратно...
Разправя ми младоучителските си премеждия...
Селото... Абе, с индобългари... Та тя решила да го дава строго...
И още първия час изгърмяла...
В буквалния смисъл...
Гледала навъсено /аз това не мога да си представя как е при нея, ама да й повярвам/, говорила полусъскащо-полутенекиено...
В един момент рекла да седне на първия – празен, чин... И се намерила на пода...
Чинът бил счупен, затова никой не седял на него...
После... Циганетата я харесали...
И за Коледа картички й дали – “Ногу та обичъм, госпожице”, пишело на едната...
Влезли веднъж в час едни, хапвали таман опечен хляб. И попитали нежно: „Искаш ли от нея?”...
Българския го говорели... В стил: „Госпожице, може ли да отидо на къщи?”...
Абе, типични по-зелени...
В шести клас имало направо неграмотни...
Друго ги вълнувало...
Похвалило й се едно момиченце в пети клас: „Пък аз от миналата година ходя...”
Тя се позачудила: „Как ходиш?”...
„Ми с мъже...”
Звънкат им, казва ми, по телефона. Само сигнал. И тия тичат до клозета, който е в двора... А там...
Ама си й харесвало да сее доброто и разумното...
Повече писане, приказки четели – как да усвоят езика? Поне до седми клас... После почвали да раждат...
И на нея й излязъл късметът. Минавайки през градчето, се запознала с един младеж от там. Та с тоя Веско... Ама това е лична история...
Пък и време й е – нейните приятелки коя роди, коя е напълняла...
Разправи ми за една Марийка – рижата, трудолюбива, сериозна... Страх я било от раждането. Да не се излага – та да почне да вика пред хората...
Родила, Анка й отишла на свиждане в болницата, попитала я – викала ли е...
А Марийка казала: „Като почнаха болките – забравих за всичко. Крещях...”
Изобщо – бая работи си разправихме...
Анка – учителката...
Като я видите – ще се шашнете. Детска физиономия, наивна, бодра, убедена в цялата доброта на света...
Не за това време...
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Дано да има повече такива истории!
-
Благодаря, Гавраиле!
Амиии... Пробвам... -
Георги,едно е да го видиш,а съвсем друго да го отразиш по твоя своеобразен начин.С лек ироничен привкус пресъздаваш в синтезиран вид една индобългарска действителност с която сме свикнали и примирили.
-
Благодаря, Красе, Стойчо!
Да не се повтарям - но просто отразявам видяното... -
Да, увлекателно ми е ..грабваш вниманието, на моменти ми звучи чудомирско, но твоят диалог е пресъздаден описателно.. Благодаря!
-
Една смес от трагикомизъм,но пък звучи правдоподобно за нашата действителност.
Умееш непредубедено да поставиш нещата...хем критично,хем почти безпристрастно!
Чета с интерес, Георги! -
Благодаря, Латинке!
Валя,
аз само записвам. А Тери Пратчет го е казал точно - някакви идеи пърхат из Вселената и изведнъж удрят по главата някой невинен човек.
Благодаря за похвалата... -
Такава е действителността в България. Учебната подготовка в много училища също не е на ниво.
Хубав ден, генек! -
Благодаря, Лидия, Мариана, Валя!
Аз просто спазвам стила на кръчмарската разговорка... -
Ох, свят... какъв свят.. различен... А какви сложни думи си използвал... Добре ги редиш...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Има. За съжаление...