Често ги виждам. Всеки ден минавам край тях. Защото те са продавачки в магазини. Но стоят пред витрините. И пушат. С пластмасова чашка кафе в ръка.
Момичетата пред витрините.
18 – 25 годишни.
Завършили гимназия, а после...
После са два варианта. Неуспешно кандидатстване във ВУЗ. Или нежелание да отидат да учат другаде, не в избраното учебно заведение, където не са приети. Или нежелание за учене повече – под предлог, че тази година ще се подготвят, следващата ще започнат.
Което не става, разбира се.
Тъй като инерцията е убита и започва скуката на ежедневието.
Много харесвана от тях скука. Въпреки приказките за намерения.
Които приказки вървят пред мама и тате /засега/. Но хич не се възприемат сериозно нито от приятелите им, нито от познатите.
„Ами няма пари за следване...” – верен и удобен предлог за затваряне в калъфа на безразличието и нищонеправенето.
Познавам немалко младежи, които започват да учат – едва ли не без пари наистина. Но си намират работа – тежка, гадна, носеща пари.
И у ...