Оня ден го ударих на почивка. Хубава почивка – три дни...
И отидох да пия чайче с едно маце. Младо, хубаво, високо, стройно... Предната година се обакалавърствала, тая се готви да се пише за магистърка...
Но пътем трябва да се живее...
А на Анка баща й почина още, когато учеше. Майка й е болна, бабата също не цъфти...
Та момичето се цанила учителка...
Позачудих се защо не отива в София – дори в магазин да е, по-добре заплатена работа ще има...
Не, на нея й харесва учителстването...
И есента я пратили в далечно село. Пътува до малък град, оттам към селото... И после обратно...
Разправя ми младоучителските си премеждия...
Селото... Абе, с индобългари... Та тя решила да го дава строго...
И още първия час изгърмяла...
В буквалния смисъл... ...