23.08.2013 г., 11:45 ч.

От другата страна (14) 

  Проза » Повести и романи
765 0 0
16 мин за четене
„Ще дойда довечера в полунощ пак тук....“
Времето вече наближаваше, бризът бе обърнал посоката си и се усилваше. Морето на хоризонта имаше цвят на олово под нависналото небе, изтъняващият сърп на луната прозираше иззад облаците и караше пяната на вълните да белее. На покрива на склада приведената фигура на Джошуа сновеше насам-натам с развята и плющяща на вятъра наметка, озърташе се в тъмнината и мълчаливо проклинаше.
Пристанището изглеждаше опустяло и необичайно притихнало. На фона на небето се открояваше силует на платноходен кораб, дошъл следобед. Вятърът свистеше в ушите му, но въпреки това долавяше шума на прибоя - като ехо от хиляди слаби гласове, взети заедн9, проскърцването на дървените греди, стърженето на насекомите, пищенето на чайките откъм гнездата им на скалите. И звукът от диханието на огромния град, превзел Острова от край до край, безсънен, необикновен град.
После Джошуа забеляза някакво движение долу. Появиха се група войници, водени от сержант. Трима-четирима, които ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослава Спасова Всички права запазени

Предложения
  • Първият ми „читател” Беше декември на две хиляди и шеста година - предстоеше първото ми пътуване зад...
  • Ковид На моята приятелка Мая, която успешно пребори Коронавируса. Обаждам се на Мая: „ Здравей, Майч...
  • Напомняш ми на нощи, оглушели от тишина. На трепети от едно забравено сърце. На мисли, побъркали се ...

Още произведения »