Вятърът попари градината на майстор Рангел. Сланата бе начертала цветя по разперените жълти ветрила на неприбраната шума. Оголелите дървета очакваха първия сняг, а до Малка Коледа имаше няколко дена. Старият орех жално пищеше и тупаше с клони по покрива на спящата къщурка.
Минаваше полунощ. Майсторът не спеше. Бе отворил прозореца на малката кухничка. За да се стопли, отпиваше на бавни глътки от червеното вино, което бабичката му бе наредила заедно с постна игнажденска пита.
Рангел дялаше цветя по дървено панерче. От време на време поспираше, заслушваше се в тъгата на възрастния стопанин на градината - орехът.
- Тази нощ ще си ида. И мойто време се извъртя по пръстените на душата ми... Дай ми небето, за да остана и след себе си... – дочу дърворезбарят и се озърна тревожно.
С годините Рангел бе започнал да чува радостите и болежките на дърветата. Орехът изпухтя тежко като агонизиращ и се пречупи на две. Тежката му снага едва не събори спящата къщурка. Чу се оглушителен трясък, който нак ...