ОТ ДЪНОТО НА МОРЕТО

   В купето е сумрачно. Изгасили са лампата, уж да спят, но нещо не се получава. До този момент са се познавали само по физиономия, все пак градът им не е толкова малък. Заговарят се —  кой къде учи, как е завършила сесията... Двете момичета по-малко говорят, той е по-приказлив. Всички изпити взел с петици и шестици, готвел се още по време на семестъра. Имал дори време да отиде на театър, на концерта на Лили.

   Елегантно облечен, топъл, кадифен глас... От него трябва да идва това деликатно ухание на скъп мъжки парфюм! Непринудено сменя темата:

   — Всеки човек трепти със своя специфична честота. Тяло, мисъл и чувства ... вселена ... енергиен обмен... Когато много хора мислят по един и същи начин, квантовите частици започват да се построяват в определена посока и когато достигнат критична маса, всички други частици се присъединяват към тях и се реализира Фазов преход. Животът става огледало на нашите мисли.

   Малко след проверката на кондуктора, вратата се отворя, дори не поздравява, отива и сяда в ъгъла, до прозореца. Мислят си: „Вагонът е празен, а той се навира!” Смълчават се. Има вид на клошар — опърпан, разрошен... Замирисва на вкиснало. Не минава много време, изважда си члена и започва неприлични движения. Ексхибиционист!

   Двете девойки се обръщат смутени, но колегата им се държи хладнокръвно и смело:

   — Господине, не Ви упреквам, но Вие сте болен. Трябва да се лекувате! Идете на лекар, психолог, психиатър. А сега напуснете купето или ще извикам полиция!

   Ексхибиционистът се свива в ъгъла, вдига си ципа.

   Решават да излязат в коридора. Могат да се преместят в друго купе, вагонът е абсолютно празен, но и без това скоро ще пристигнат. На следващата спирка слиза едно от момичетата. На по-следващата трябва да слязат и те двамата.

   — Пази ми сака! Отивам до тоалетната.

   Когато отключва вратата на тоалетната и тръгва да излиза, колегата я блъска обратно, заключва вратата и опира джобно ножче във врата и́. Вдига и́ полата, срязва бикините. Вади тубичка с крем. Изнасилва я. Вцепенена е, няма сили за съпротива... Задушава я миризмата на хлор в мивката, където е натиснал главата и́. Мисли си, че сънува, но болката я изгаря, затваря очи и си казва: „Спокойно, само не викай ... ще свърши... Важното е да остана жива!”

   На гарата едвам си сваля сака. Краката и́ се подгъват, трепери цялата.

   — Госпожице, мога ли да ви помогна с багажа?

   Ексхибиционистът стои до нея и я гледа виновно. Кима с глава утвърдително и тръгва пред него. Колегата вече е потеглил с едно от такситата.

   В къщи баща и́ спи непробудно, уморен от тежкия ден зад волана.

   Дълго стои под душа.

   Не може да заспи. Помага и́ шишето с домашна ракия.

   На сутринта закусва с баща си. Направил е сандвичи с кашкавал и кайма, сварил е прясно мляко. Специално за нея. Гали я по главата, нежно и́ хваща ръката. Тя е всичко за него. Споделя с болка, и малко виновно, че се е наложило да уволни помощника си. Заловил го да краде нафта от камиона.

   — Трябваше да му простиш, татко!

   — Всяко зло трябва да се наказва. Иначе то се множи.

   Към десет тя излиза за вестник и да се срещне с приятелка. Вижда ексхибициониста да върви по отсрещния тротоар, но той засрамен се обръща и тръгва обратно.

   На центъра, в бистрото край фонтаните, колегата е седнал с други младежи, кръстосал крака, оправя си яката на ризата, пие кафе, смее се, отмята перчем... Сега разбира защо хората говорят така. Баща му е богат, ще плати на съдии, прокурори... Така едно момиче загуби дело за изнасилване, друго си оттегли жалбата и замина нанякъде... Няма шанс. Ще я смачкат. Баба и́ казваше: „Има правда, чедо, но е на дъното на морето.” На дъното на морето! Как да изплува, кой да я извади?!

   Наблизо, в градинката, бездомно куче спи на тревата. На ухото му — жълто картонче с някакъв номер.

   Една мисъл, като светкавица, я прорязва.

   Когато започва семестъра, намира ветеринарна лечебница.

   — Извинете, казвам се .... от село ... съм. С няколко мои приятелки основахме Дружество за защита на животните, но на село няма ветеринарен, който да ни помогне. Ще си платя, бихте ли ме научили...

   Събужда се с чувството, че е прекалил с алкохола. Спомня си, че снощи танцуваха с онази кучка в бара. После я доведе в квартирата и си наляха по чашка... Изглежда го е скъсала от секс, защото има едно особено чувство...

   Още му се вие свят и му е мътно пред погледа.

   Постепенно му се прояснява. Не знае ден ли е или нощ. Пердетата спуснати, нощната лампа свети. На шкафчето, до главата му — една голяма чаша с вода. А в нея плуват две кървави топчета, като две медузи, изплували от дъното на морето.