Е, как няма да съм горделив… На високо ли съм? Да!
Над всичко наоколо – всичко, дето вече и още диша и мърда. Гледам ги от високото, преценявам, оценявам, осъждам. Да, разбира се – и те ме гледат, взират се към мен, но няма какво да видят. Освен червения ми задник, който изразява цялото ми отношение към тях и света…
Нормален свят… Под мен…
Ей го там слонът. Грамаден. Силен. И безочлив. Не ще и да мисли за реноме. Кляка насред пътеката и изсипва грамадна купчинка лайна… Че какво да очакваш от него? Бисери? Слон е – животно.
Но има и по-зле. Цялата купчина лайна скоро се размърдва. Торните бръмбари си осигуряват прехраната. Ама хич не им пука какво ще кажат за тях животните от джунглата. Даже са доволни. И нагли. Пресичат пътя дори на лъва и носорога. Че кой цар на природата ще се занимава с някакви си осмърдени с тор бръмбари? Даже гледа да не ги настъпи, щото после… Лъвицата ще го изгони от пещерата…
На мен не ми викат „цар на животните“. Макар аз да съм най-високо от всички. Е, да де ...