Стоях в офиса и разсеяно гледах през прозореца. Беше понеделник. Боже, как мразех понеделниците! След двата почивни дни ми беше трудно да се мотивирам и съсредоточа. То, май, мразя и вторник, и сряда... Чудя се защо не може да започнем живота си отзад напред?! Първо да сме възрастни пенсионери, а после постепенно да се подмладяваме и вместо да приключи живота ни в ковчег, да свърши в майчина утроба. Някак си, ми е по-оптимистичен този вариант. Чувствам се стар. Все нещо ме боли. Вече съм на петдесет, а тялото ми скърца, като скеле на стара църква. То не е - простатата, начален артрит... И какво ли още не. До четиридесет години познавах само половите си органи и тяхната функция. Сега, обаче имам просветление - имал съм и други. А какъв младеж бях само...! Трудно ми устояваха девойките. Сексуалният ми живот бе като филма "Девет седмици и половина", а сега се превърна в приказка... "Имало едно време..." Приличам на голям празен склад, затворен поради липса на персонал и стока.
Гледам колежките, накацали са като лястовици около кафе машината и сладко цвърчат. Опъвам пуловера си и с най-добре обработената ми младежка стъпка а ла "Елвис Пресли" се плъзвам към тях. Около мен се носеше аромат от женски парфюми. Занюхах из въздуха като заек - люцерна.Космите на тялото ми се изправиха. Поне те все още не са забравили тая функция. Чувам как една от тях жално нарежда, че богатият ѝ съпруг нямал време за любов и за нея. Угаждал на всичките и прищевки, ама сексът бил мираж. Наострих уши и се изпънах като стар козел, готов да лющи млада бреза. Абе как е възможно да има толкова незадоволени жени, при условие, че има толкова не подбиращи мъже - като мен например? Може и да ми се отвори парашута. Издебнах съответната колежка сама и атакувах.
- Колежке, аз съм насреща, ако желаете... да поговорим върху финансовия баланс тази вечер?
Ее, разговор няма да има! Не мога да разбера жените. Оплакват се от липса на внимание, а когато им го предложиш - не те отразяват. Замислих се за неуспехите си. На какво се дължат!? Виж колегата Митров четиридесет и пет годишен, женен и с любовница. Славата му се носи из целия офис. Колежките открито флиртува и се надпреварват за вниманието му. Изведнъж ми проблесна. Трябва да си изградя нов имидж. Жените ме имаха за добрия, усложлив колега, който винаги бе на разположение да помогне, да избърше сълзите или да ги закара с колата до тях в проливния дъжд. Трябваше да променя стратегията, ако исках да си хвана приятелка или да намокря маркуча. В техния поглед се бях превърнал в бабата на Червената Шапчица, а аз исках да бъда Вълка. Осъзнах, че съм некадърен рибар - клекнал с въдицат пред язовир пълен с риба, но с празна кукичка. Коя риба доброволно ще клъвне, ако няма стръв. То в днешно време няма глупави риби. Трябваше да изфабрикувам някоя и друга геройска лъжа. То щеше да е благородна лъжа. Нямаше никой да пострада. Или щях да си хвана приятелка, с която да заживеем щастливо, или само да освободим напрежението. Бях си поживял добре и сега исках да създам семейство и да страдам, като останалите мъже. Може ли мъж без жена? То е все едно дъб без кълвач.
Още същият ден си купих модерни дънки и три младежки пуловера.
На сутринта устремен и наконтен като мома за седянка се отправих за работа. Бях си изработил план. Първо трябваше да потърся за помощ Митров. Той беше завършен Казанова и се надявах да помогне с някой друг съвет.
- Помагай, колега! Ти имаш опит, а аз съм забравил как се свалят жени! Искам да си намеря някоя хубавица, да ми топли студените вечери.
- Виж сега! Жената иска силен мъж - финансово стабилен, ако няма много пари в сметката, то поне да е хубавец и с добро телосложение. Мъжът трябва да е приятел и любовник - да умее да и прави комплименти, да я изслушва и да я побърква. Трябва да умееш да я усмихваш - може с интелект, може с хумор, може и с размера. Не си мисли, че щом си легне веднъж с теб и връзката ви е сериозна - няма такова нещо! Докато не те преименува на някакво животно - мечо, пухчо, прасчо..., не се надявай на обвързване!
Колкото повече слушах, повече се отчайвах. То май ще е по - лесно да намеря нефт, отколкото мечтаната невеста.
Огледах омърлушено офиса - сексът още си беше мираж!
© Росица Димова Всички права запазени