Стоях в офиса и разсеяно гледах през прозореца. Беше понеделник. Боже, как мразех понеделниците! След двата почивни дни ми беше трудно да се мотивирам и съсредоточа. То, май, мразя и вторник, и сряда... Чудя се защо не може да започнем живота си отзад напред?! Първо да сме възрастни пенсионери, а после постепенно да се подмладяваме и вместо да приключи живота ни в ковчег, да свърши в майчина утроба. Някак си, ми е по-оптимистичен този вариант. Чувствам се стар. Все нещо ме боли. Вече съм на петдесет, а тялото ми скърца, като скеле на стара църква. То не е - простатата, начален артрит... И какво ли още не. До четиридесет години познавах само половите си органи и тяхната функция. Сега, обаче имам просветление - имал съм и други. А какъв младеж бях само...! Трудно ми устояваха девойките. Сексуалният ми живот бе като филма "Девет седмици и половина", а сега се превърна в приказка... "Имало едно време..." Приличам на голям празен склад, затворен поради липса на персонал и стока.
Гледам коле ...