Беше около 8 часът , когато се събудих. Татко отдавна беше тръгнал за града. Тъкмо бях започнала да си приготвям закуска в кухнята, когато чух познат звук от мотор. Това беше Сет. Идваше, както се бяхме уговорили снощи, за да ме заведе в бърлогата на "Отхвърлените". Чух как Сет спря до къщата, изгаси мотора, изкачи стълбите и почука на вратата. Усмихнах се. Днес цял ден щяхме да бъдем заедно. Кой би повярвал, че на това затънтено място ще открия приятел. На третото почукване аз вече отварях вратата.
- Здрасти, Мари! -усмихна ми се Сет.
- Здравей, Сет! - казах аз и веднага го поканих да влезе - Гладен ли си? - попитах аз и взех допълнителна чиния и за него.
- Мхм. - засмя се той - След като се събудих, извадих мотора и направо дойдох у вас. Е, кажи ми, готова ли си за малко приключения днес?
- Сет... - казах аз - за тези приключения... Ти сигурен ли си, че там, където ще ме водиш е бърлогата на "Отхвърлените"? Имам предвид, че ако толкова се крият и са потайни, защо ти знаеш къде е? - П ...