Кухнята на семейство Добреви беше голяма и уютна. В момента в нея се разнасяха редица прекрасни миризми напомнящи на Сам за детството му. Той се подпря на плота и загледа майка си. Стефания подреждаше чиниите с голямо старание, на Сам му стана смешно. Откога му повтаряше, че иска да я запознае с някое свястно момиче, а Роузи изглеждаше точно такова.
-Мамо, трябва да ти кажа нещо.
Не беше честно да я заблуждава, но тя така грееше в момента. Не я беше виждал такава откакто баща му ги напусна. Замълча, когато Стефани го зяпна притеснено.
-Госпожо, Добрева домът ви е прекрасен!-Бел Роуз се показа на вратата.
-Благодаря ти, скъпа. Ела седни при нас.
Роузи пристъпи с бодра крачка и се настани до полицаят, положи ръка на рамото му. Сам я погледна изненадано, но тя изобщо не гледаше него, а уникалната торта пред тях. Стефани беше известна с тази торта, правеше я от бишкоти, кисело мляко и плодове. Сладко, солено и тръпчиво от кафето с което заливаше бишкотите.
-Майка ми обича да се хвали с тов ...