-Бел Роуз. –предъвка името й, опита го и му загорча. Бел-Роуз Стоянова-Германович. Да горчиво и тръпчиво. Загледа се навън , по прозореца се стичаха дъждовни капки. Опря глава на стъклото. Градът спеше, поне за повечето , за него и колегите му в управлението нещата стояха различно. Телефонът му звънна, мобилният. На екрана се изписа „Роуз“.
–Ало.
-Извинявай, само да попитам пералнята ти отказа…-последва мълчание.
-Ритни я и ще тръгне.
-Да я ритна? –гласът й се извиси с две октави.
-Да, Роузи ритни я. Стабилно, представи си , че е онзи гадняр и ритай смело.
Тя се засмя, не беше я чувал да се смее до сега, откакто я взе у дома. Не , че беше улично коте или някое бездомно пале, но споделяше съдбата им ,сега когато беше пуснала и документи за развод. Сметката й беше запорирана. Сам чу как изрита старата машина и тя изскърца тежко, започна да пълни и върти.
-Стана!-възкликна изненадана. –Благодаря ти, спаси ме.
Беше негов ред да се засмее. –Да, полицай спасява деня, пардон прането на дама.
...