Както си седяха на плажа и пушеха, без да си говорят, Алекс изведнъж погледна Миро и се усмихна.

- Знаеш ли, тъпо е... всичко е безсмислено. Няма за какво да се обвиняваме един друг, или да си търсим обяснения или причини, станалото станало... Важното, Миро, е, че наистина ни беше хубаво... - Миро също се усмихна= - Толкова ми беше хубаво, че давам всичко само и само още един път да го изпитам... - при тези думи Алекс изведнъж се нахвърли върху Миро, седна в скута му и започна страстно да го целува. Шашнат, той дори не се дръпна, само седеше неподвижен и се оставяше Алекс да го целува и прегръща. Тя започна да го гали по лицето, зарови пръсти в косата му и се притисна още повече към него.

- Желая те! - прошепна в ухото му= - Искам само още един път... - нежният й шепот го подлуди. Миро я обгърна с ръце и също започна да я целува по устните, врата и гърдите. Разкъса малката сатенена нощничка и продължи надолу по стегнатия й корем и бедрата й. Алекс впиваше нокти в гърба му със самодоволна усмивка. Знаеше, че няма как да й устои или да й откаже, не и на нея и не и за това. Изведнъж Миро я сграбчи и я сложи да легне на пясъка, като не спираше да я целува, но ласките му вече не бяха толкова нежни, по-скоро я хапеше и силно стискаше малкото и дупе. Алекс забиваше ръце в мокрия пясък, хапеше устни и тихо стенеше. Когато стигнаха до съществената част, тя вече викаше от удоволствие. И не само физическо, беше отново в ръцете на Миро, отново я обладаваше той, и всички стари спомени, усещания и желания се възродиха в сърцето й. Спомни си всичко... от първата до последната секунда, прекарана с него, как не можеше да диша без него, как докосването му я караше да настръхва, спомни се за безсънните им нощи, когато не можеше да се насити и искаше пак още и още... Всичко това изскочи неканено в главата й и Алекс си даде сметка, че това, което беше решила да направи, не само, че не беше единственият възможен начин за отмъщение, а напротив - беше най-голямата й грешка, защото след тази нощ тя отново ще се пристрасти към Миро, отново ще го желае всяка секунда и за пореден път ще се убеди, че не го е забравила.

Докато си мислеше тези неща, Миро вече свършваше. Беше заровил лице във врата й и тежкото му дишане беше точно в ухото й. Алекс също свърши... така, както само Миро можеше да я накара го направи.  Той се отпусна тежко на пясъка до нея. Погледна я усмихнат и протегна ръце да я прегърне, но Алекс се изправи и отново запали цигара. Не му говореше... с нищо не издаде океана от чувства и спомени, който я беше залял по време на секса. Миро не разбираше... как може допреди една минута да беше изгаряла в ръцете му и да го беше прегръщала и целувала, а сега да е толкова сериозна и студена, все едно нищо не беше се случило. След поредния опит  на Миро да я докосне, Алекс пъргаво се изправи, хвърли изпушения фас и невъзмутимо се обърна и тръгна към бунгалото, като остави ококорения Миро да я следи с поглед. Прибра се и си легна. Мъжът й, усетил уханието й до себе си, се обърна към нея и я прегърна. Тя затвори очи... представяйки си, че тези ръце, които толкова силно я притискаха, не бяха на съпруга й, а на Миро.

Когато и Миро най-накрая се върна в бунгалото, Алекс вече отдавна спеше до мъжа си, изтощена от среднощното приключение. Първоначалният план беше, да бъде тези дни на морето с Миро, криейки се от другите, да  прекарват нощите именно по този начин, да му праща скрити сигнали и да се преструва на влюбена отново в него до момента, в който си тръгнат за София и Миро вече е захапал, и тогава тя ще му каже "съжалявам, исках само да се позабавлявам, беше само за морето". С неговите камъни по неговата глава, нека разбере как се беше чувствала тя преди 2 години, това щеше да е нейното отмъщение. А Алекс беше сигурна, че той няма да устои... защото този път тя щеше да командва парада, а Миро щеше да играе по свирката й. Но след тази нощ, тя вече изобщо не беше сигурна, че ще се получи. По-вероятно беше ТЯ пак да се влюби в него, а това обезсмисляше не само плана, а всичко, целият й живот отново щеше да стане една каша. А успоредно с него и този на съпруга й, и на приятелката на Миро. Но, може би нямаше да се стигне чак дотам... та какво бяха някакви си две седмици - нищо, а преди бяха всичко...

Край на II част