Юри, Стойчо, Георги - мъжката оценка за женската
потребност от мъжко признание е много важна,
защото мъжете улавят и онези струни, които
жената не си признава.
Благодаря ви за присъствието, момчета!
Деа, Ели, Маргаритка, Латинче - благодаря ви
момичета...
Ще ви издам една тайна:
Имам около 1000 публични стиха и още толкова
в кошчето си. Този е първият, който аз харесвам.
Не поради това участва в конкурс...
Философията, която ме прави щастлива,че сме различни,
за да се допълваме, а не да се съревноваваме,
ме кара да се усмихна срещу всеки конкурс и да се
питам: Толкова ли е важен състезателният дух?!
Какво доказва той?! Не е ли по-интересно и важно
как различни хора реагират различно
на един израз само!
Какви вселени са хората... необятни!
Не изпитвате ли възхита от този, който се учи,
от този който се стреми да подражава на класиците
или онзи, който като бунтар и новатор открива нови
средства за поетичен израз!!!
Не изпитвате ли гордост, когато някой успее да ви накара
да се чувствате добре, комфортно или замислено, замечтано...
Обичам този си стих!
Първият стих, който си обичам-възникнал спонтанно след
прочит на стиха на Надето и поглеждане...
абе, я да видя, джанъм... каква е тази тема,
на този конкурс...
Пастирката на поетите, моята Мари... го е задала -
ами на тази жена душата й е поезия,ангел...
Първият ми поглед " Обич в морскосиньо"
и първата ми асоциация поиска да изрази, начина, по който
аз поисках да изразя чувството и въображението си
за тези думи...
Та този стих ми е ценен, защото изразява максимално точно,
това което чувствам аз.
Велинка, благодаря ти, миличка!
Аз не знам дали е по темата... не мога да преценя.
Аз просто си представих обичта като признание с многоликия
израз на морския символ...
Стихът написах за 5 минути, със затворени очи, първосигнално
и без редакции... самата аз не знаех какво искам да кажа,
а само какво чувствам...
Наскоро един приятел ме попита, защо съм се изразила някакси
и какво съм искала да кажа в един стих.
Мисля, че се постарах да му преведа себе си,
за да ме разбере...
а вътрешно си казах:
Не се тревожи, ако не разбереш!
Тревожи се, ако не почувстваш!
Та, скъпи приятели...не ми е важна състезателната нотка!
Ще ми е радостно, ако почувствате!
И за да ви е хубав денят, ще ви споделя
една история с поета Валентин Йорданов,
един прекрасен поет сред нас...
Та, той ми е разказвал... на една поетична
сбирка, след четене на свой стих, го попитали:
-А вие защо написахте този стих?
Той се зачудил, както биха се зачудили
и повечето от нас и отговорил:
-Защото имах лист и молив!:)))))
Та, нещо такова и аз, ако нямах гореспоменатите
5 минутки и още малко, за да имам времето да
прочета нещичко от вас, което ми е удоволствие,
нямаше да напиша този стих и нямаше да съм тук.
Но във всяка свободна минутка...
Това ми е удоволствието...
Благодаря ви! Успехът да е с нас, да останем
човечни и чувствени!
Извинявам се, че не успях снощи да отреагирам
на вниманието ви, нямах техническа възможност
и затова ви изпратих само
една песен.
Хубав ден да имате!
****
Понеже не мога да го побера в коментар, а се отнася за поезията, го помествам тук, моля ви да остане в този раздел!