RainaVakova
431 резултата
Полека, полека олеква небето вечерно.
Звездите - печати от восък, го крепят.
Болезнено мъдра, безмилостно щедра-
луната е бледият дом на крилете...
И живо, и млечно за тях се завръща покоят. ...
  143 
Който и да разбърка душата на вятъра,
есента я подрежда.
Дори гатанките си имат собствено място
под мъгливия шлейф.
Близки по кръв и по родство с иконите, ...
  196 
Където и да ходят, все се връщат
на пълното си място небесата.
И облаците слагат вратовръзки...
Расте навътре тихичко душата.
По гръбчето на циганското време ...
  312  14 
Рано ми е
да те обичам огнена
и вятърно категорична,
в рехава шума заровила
луди котета до ушите, ...
  229 
Не зная на какво съм заприличала
след изгревите топло многозначни,
в които бързането е извикало
тълкуване по неразумни начини.
И плановете, все неадаптивни ...
  210 
И мравките усещат, че е лято,
полазили по слънчевата пита,
но помнят как търкаляха зърната
и мелеше ги буен дъжд с копита.
А в светлата игра е много жарко. ...
  346  14 
Той е моето време, в което не остарявам.
Топла ръка, караща ме да се повтарям в буквичка.
Закачливата и сериозна мисъл -
шепнещо разговаряща.
Храмът, в който вярата с мен е щастливо глупава. ...
  177 
По устните на грапавия вятър
полепнали са светли песъчинки...
И мирното море е непонятно.
Вълните може би не ги е имало.
Подмамени от памет обещаваща, ...
  260  11 
Потъмняха къпините
като кръгли очета на дяволи,
изпревариха гроздето и отбиха
безкрая от пътя,
а след първия облак, ...
  222  13 
Дори да си подреждаме албумите
с наведена към времето глава,
отишлият си... няма да се върне,
но жив е всеки, който е живял.
Свещица, извисила до безкрая ...
  626 
Бягат очите по крехка вода,
вече стаила се в облак.
Беше валяло и пак заваля
бистро и лятно, и много.
Важен и топъл новият ден ...
  234 
Забравям отвратителния навик
причините да търся според всичко
и пряко сили да си обяснявам
как чудото на грешката прилича.
Отвиквам от крилати постулати, ...
  286 
Дните, мамо, са като сухарчета,
меки от ината на сълзите ми.
В съненото нося ти попарката.
Вие ти се свят, че те надигам.
Включваме да свети телевизора. ...
  330  10  14 
Този дъжд не тежи на картината,
а от сънена рамка прелива.
Има плетка на мого години
и не са гласовете му сиви.
Не посяга за четчица времето ...
  539  11 
Усмихни ми се, Вятърко,
че те слънце довея,
да разлистиш тетрадката
на полето широко...
Спи земята в очакване ...
  242 
Това не е мъгла,
а завивка
на непобедими вълнения,
в които,
името си ако извикаш, ...
  314 
Сълзичка ли реката ми отнесе
или от капка тръгва дълбината,
когато бряг и бряг се гледат честно,
а сянката на слънцето е сляпа?
Не се завръща в старите недели ...
  351  17 
Да имаш вода
и да не си измиеш очите,
е престъпление.
Какво като си утолил жаждата,
щом виждането ...
  343  10  18 
Не мога да си тръгна преди да съм видяла
очите на конете, които спят без сън,
вкуса на своя страх и кърпата му бяла
и сребърните мрежи на паяка отвън.
Не мога да си тръгна преди да съм разбрала, ...
  1250  18 
Момчето,
което говори с очите ми,
познава сенките им тревожни,
дали ги затварям,
за да заспивам, ...
  1210  10  17 
От едната ти ръка
до другата
е всичката сладост, че дишам.
Моля те, не ме пускай...
дори коса ...
  684 
Този вятър е друг.
Търкаля в равното
изсъхналите клони
на вековни сънища.
На пъновете сяда ...
  604 
Усмивките - усмивка и една.
Иконата не може да ги скрие.
Остана от мълчаната вода
и аз й нося глътка да отпие.
Застиналите крехки семена ...
  642 
Сега признавам. Може би е грозно,
че всичките ми снимки са сериозни.
Застивам като мрамор в куха поза,
прикрила всички истински неврози...
Така е ясно - хуморът е мъртъв. ...
  608 
Избягала от цветните води,
не чакам песента да стане златна.
И мостът на въздишките мълчи.
Поемам въздух в твоите обятия.
В най-синята и пълна тишина ...
  801  12  13 
Все повече расте желанието ми
да се изгубя в дългите ръкави
на зимните, но празнични в небето,
танцуващи с рождението на щурчето,
облаци. ...
  675 
Когато задуха,
не знаех за звездната приказка.
Изгладил бе вятърът пътя,
настръхнал от чакане.
Пристъпила тихо, ...
  679  17 
Преваля разсеян нетрайният ден
и стъпвам
в мъгливи пътеки...
Небето е тясно за нов Витлеем,
а късните лодки ...
  668 
Завърнах се по бреговете
на пианото...
Диезите надигнаха вълните.
Страхът ми се закле, че ще остане,
докато съм способна да обичам. ...
  617  10  11 
Но гледай - не изгрява слънцето
дори в разгара на следобеда.
Дървото се е обещало за прегръдка на вятъра в един речитатив.
А уморените коне, към залеза
от никого неводени, ...
  905 
Да те излъжа
е да лъжа себе си,
че сянката на приказната кула
държи изправена глава
и чака плитките ми да пораснат, ...
  576 
Дъгата,
по която тихо стъпвам,
е сякаш светлина новородена.
Не знаех вчера,
че от днес до утре ...
  643 
В бялата стая,
празна и гола,
с прозорец за въздуха тесен,
имаха
роля ...
  734 
Всяка сълза си търси
дълго началото.
Преди да залюти и
преди да стане излишна,
обича да се връща ...
  709 
Изгубена в безсмислени очи
и изгревите виждах като болни.
Веднъж ме заговориха, на ти,
ала тогава още не говорех.
Потънала в нелепа равнина ...
  549 
Наказах го - голямото очакване -
с доверие,
до вчера немислимо.
За първи път любимите ми макове
са сложени ...
  657  15 
Толкова е глупаво да липсват
болките,
които сме отричали.
В нямата ми утринна молитва
само страхове ...
  679 
Върхът нахлупи крива бяла шапка.
И зимен сън заспаха
висините.
Но кацна на реброто на елхата
една звезда ...
  621 
Изчистих градината от измръзнали липси.
Пощата - от известия и реклами.
Раклата - от кенарени ризи,
чашите - от уморени пиянства.
Преместих времето в друго време. ...
  781  14 
Ще бъде тихо, есенно и странно.
Огнището на две ще се дели.
Едната му страна ще гасне бавно,
а в другата копнежът ще гори.
Стъклото изпотено, но студено, ...
  636  12  15 
Предложения
: ??:??