Гар Ван рязко отвори очи. Този зноен следобед тя си почиваше в обятията на приятния хлад* на всекидневната си, където блажено се бе размазала на любимия си фотьойл. Блаженство, което както и предполагаше, нямаше как да продължи дълго. Причината за прекратяването на дрямката ù бе един не много силен, но за сметка на това силно притеснителен шум, който дойде някъде откъм посока на кухнята ù. Кухнята беше мястото, където някои от приятелите ù доста често успяваха да сътворят по някое и друго локално бедствие. Сенчестата тежко въздъхна и тръгна към по посока на предполагаемото бедствие.
В кухнята всичко изглеждаше почти нормално, само от тенджерата на печката се изсипваше с ентусиазъм на вулкан бонзай бяла субстанция.
- Хъм - изсумтя Гар Ван, а след кратък размисъл изрева с ефрейторския си ГЛАС: - КО ТА РАК!!!
- Какво? - сънено измърмори малко по-късно котакът, когато дойде на местопроизшествието.
- Ти ли си виновен за това? - обвинително посочи с пръст сенчестата.
- Хъм - все още не съвсе ...