7.03.2024 г., 12:36 ч.
Отражение
317
0
1
Очите ти ли? Не те ме убиха а светлината, която вече не излъчват. А излъчваха светлина в, която се отразявах докато страстно желаех да бъда отражение контролирано от сетивата ти. Твоето лично отражение неподвластно на законите на физиката, но близо до химията на вселената. Роб, но щастлив. Щастието е в това да бъдеш част от възприятията на някой, който обичаш. Защо не ме уби, а позволи да живея? Не съм част от мечтите ти, презираш ли ме?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Петър Станев Всички права запазени
Предложения
-
-
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...
-
Размишлявам до буйния път, по който реката продължава своя безкраен кръговрат. Мисля си колко мрачни...
-
Помня, че беше зимна вечер, час пик и се налагаше да изляза с колата, спешно. В началото не го забел...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
