– Оттука до залеза има две педи път!
Голямо упътване, няма що. Но все пак благодарих. Значи ме чакат два педи.
Човекът не беше хижар. Нито стражар, нито лесничей. Не беше дори Педя човек-Лакът брада.
Не. Той нямаше даже педя ръст. Но имаше лакти, протрити. И брада нямаше. Носеше униформа. И как ли беше измерил разстоянието? Та аз не го питах за залеза, а за подлеза. Там имаше аптека.
– Благодаря, господине – сложих пръст но челото си, за да отдам почитание на униформата. – Вие бяхте почти изчерпателен!
Знам ли? Така трябва да ме е разбрал. Хората по върховете не чуват еднакво думите на простосмъртните. Достатъчно е да облечеш униформа – и да се отърваваш веднъж навеки от грижите на земния свят.
Излизах от сградата на Министерския съвет. Правех бавни и внимателни стъпки, за да не настъпя залеза – нали беше на две педи от мен. Повикаха ме по работа. Всъщност – за работа. А навън имаше група от стотина човека, които свиреха с палци, тропаха по празни тенджери и отвреме-навреме се чуваха п ...