Отвертка
Когато първият удар полетя към него, примижа с леко отворени уста. Никога не стискаше зъби в такива ситуации, защото после освен болката, трябваше да преглъща и костни остатъци. Пък и звукът от удара се променяше – не беше просто „Бам”, а „Бльок” или нещо подобно, което трудно се описва с думи. При което побойникът оставаше неприятно изненадан, спираше и оглеждаше ръката си, почесваше се замислено, често и се отказваше да го бие повече. Оттегляше се озадачен до хладилника, после с бутилка бира се кротваше пред телевизора.
Побойник беше вторият му баща. Раздърпан зелен потник върху бирено шкембе, сиви, непрани от седмица боксерки, рижи косми по кривите къси крака с дебели прасци и износени джапанки, от които стърчат мръсни пръсти. Нагоре не си го спомняше, защото вече го бе забравил след многобройните побоища. Най-вероятно и не вдигаше достатъчно глава, отвратен от вечно киселия дъх на ферментирал алкохол и развалени кътници.
Преди втория удар със задоволство огледа почистения ...