Ангелина пови квасеничета. Полите ú прошумоляха. Закачиха с крайчеца си бузестите лалета и синеоките зюмбюли. Чичо ú Йордан Топала закуцука след нея.
Колчо Джамбажчето, тринадесетгодишното чираче, я погледна крадешком, докато впрягаше воловете в грубата талига. От всички в къщата, тя милееше за хората. Имаше Колчо като братче. Докато баща ú Никола и чичо ú Йордан, откакто бяха проходили, не даваха вятър да отвее прашинка от имота им.
Като с пъпна връв земята ги теглеше, та и срещу човека ръка дигаха, ако посегне към душата ú. А полепналата по хляба, горчивина на пръстта им бе сладка и топла, сякаш омотана на овошка черга, която залюлява сетивата...
Ангелина се наведе да погали воловете. Мушна една от питките в пояса на Колчо. Момчето ú кимна с благодарност. Мисълта му не стигаше да преброи всички земи отвъд родното място. Познаваше селото, все едно дланите на ръцете си. Чирачето бе дочуло, че много земи зад Николовия синур, ще дойдат да я искат за жена. В главата му остана неяснатата п ...