29.10.2008 г., 14:18 ч.

Пак Дзен 

  Проза » Разкази
641 0 3
Гар Ван крачи през гората без да бърза за никъде - просто се наслаждава на топлината на следобедното слънце и великолепните ранноесенни багри, когато... Жжж... жжж... жжж... Източникът на жуженето се оказа малкото драконче Дра Кон Чо, което лети около една шишарка и си мърмори нещо под нос. След като го погледа няколко минути Гар Ван го пита:
- С какво точно се занимаваш?
- С "дзен" - отговаря Чо, без да спира обиколките си - Но нещо не се получава, нищо не ми светва!
- От колко време се занимаваш с дзен? - заинтересува се сенчестата.
- Вече цял половин час!
Гар Ван се поусмихва в сянката на качулката си и казва с престорена сериозност:
- За практикуващия "дзен" бързането е противопоказно, защото може и без "дзен" да останеш.
Дра Кон Чо, което се бе загледало в нея, докато говореше, но от друга страна не бе прекратило предишното си занимание се светва в шишарката и на спирали се приземява принудително на земята метър по-надолу. Миг по-късно шишарката му пада на главата и го "светва" още веднъж.
- Ох, това дзеня не е лесна работа - обръща се към Вселената по принцип Чо.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??