Палачинки с кленов сироп
Беше навик. Всяка сутрин измиваше лицето си, изпиваше чаша сок и излизаше навън. След пътната врата и шосето, на другия тротоар имаше ламаринена будка, на която с блажна боя бе написано "Най-вкусните палачинки на света".
Заставаше до гишето и се усмихваше.
- Знам, палачинка с кленов сироп.
Старецът вземаше почернелия сач, гребваше с черпака в сместа и я разливаше сръчно. После, мърморейки си я премяташе във въздуха и след минута бе готова. Слагаше малко масло, след това щедро кленовия сироп, увиваше я в лист от тетрадка и поглаждайки бялата си брада казваше:
-Да ти е сладко, детенце.
И всеки път тя го питаше:
- Колко струва?
- Една усмивка от, Слънчицето.
Така много, много дни... В началото, не забеляза, че на листите, в които увиваше палачинките е написано я стихче, я кратък разказ. Стана ѝ навик да ги прочита. Някои неща ѝ харесваха, някои не, но четеше.
И тази сутрин излезе. Лафката бе празна. Прибра се у дома и денят започна с редовните грижи.
На другата, на по другата сутрин бе затворено, така цяла седмица. Накрая на стъклото видя залепен лист, на който с разкривен почерк пишеше.
"Майсторът почина."
Гледаше с празен поглед надписа и заплака.
Минаха години. Животът и поднесе и радости и мъка.
Отдавна напусна малкото село, но снощи се прибра в старата къща, защото на сутринта щеше да я продаде.
Слънцето изгря. Тя изми лицето си, изпи чаша сок и излезе навън.
Зад напукания асфалт на шосето, на другия тротоар, все още стоеше ръждясалият павилион. От надписа бе останало само "палачинки" и "света"
Застана до счупената витрина и затвори очи.
Той пак беше там, замислен подръпваше бялата си брада и я чакаше.
Поривът на вятъра я събуди. В краката и се вееше пожълтял лист. Наведе се и го вдигна. Почти с избелели букви бе написан стих и тя се зачете.
АВГИЕВИТЕ ОБОРИ
Врати залостени отворих.
Калта събирана с години.
С конете бели поговорих.
и обещах зелените градини.
Краката стройни газят в тиня.
Очите черни пълни са с тъга.
Мечтите за безкрайност синя.
Затворени в обор и тъмнина.
Реката чиста от сълзи и обич,
аз преградих със своята душа.
Нататък не се четеше.
Знаеше, че душата му е в безкрайната синева и тя прошепна:
-Липсваш ми!!!
Край
© Гедеон Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил. Човек гледа на лице, а Господ на сърце.“
-
Ако пишеше глупости нямаше да те чета. Надявам се, че се шегуваш.🙂
Много хубав разказ. -
Хубаво е човек да се опитва да парви нещата възможно най-добре. Независимо дали ще пише разказ, стихотворение, ще пържи палачинки палачинки или дори ако произвежда кофи за смет... Чудех се дали да се обаждам, защото то си е твоя работа, ама ... аз малко съжалявам, че си изтриваш разказчетата. Все пак нали няма надпис "Най-хубавите разкази на света"
-
След като изчистих профила си от написаните глупости го погледнах и ми се видя, като сюреалистична картина на кофа за боклук с отворен капак и жаба застанала на ръба и. Затова написах още едно нескопосано разказче и то ще остане в кофата.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ви, че сте прочели.