13.02.2024 г., 22:06 ч.  

 Пандора 1 _ началото 

  Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична
635 1 4
Произведение от няколко части
9 мин за четене

 

*** Пандора е малка луна от 2154г., където е сниман филма Аватар през 2009 г.

Странно, някои я наричат сега ‘Откровения’ ***

Оригиналния запис се беше затрил във времето, та го вадя фризиран от фризера

 

      Всичко започна след като се свързах със старата си приятелка, на която носех чантата в началното училище. След много приказки тя ми спомена за едно прекрасно място, където е поставила своите прекрасни стихове. Препоръча ми го, каза :

 

'00110101111000101010101010101011111000001010100000110101000101010101‘ !

 

      Въодушевих се от страхотната комбинация 1010 и я попитах за някакво напътствие. Тя ми връчи QR код и ми пожела приятно четене. В къщи вече пред капсулата, работеща под архивния Windows, мишката ми подуши кода, викна на помощ Google Chrome Maps, а той с мърморене ( нещо в смисъл, че това е много трудна локация ) ме посъветва да се отпусна и да следвам ръководството с въпрос Да или Не? Щъ не щъ натиснах Да и се започна ...

 

      Попаднах на една полянка, на която шестметров синкавец беше включил пипалото си в една лияна и блаженно се усмихваше. Стреснах го като му показах QR кода, започна да мърмори ( нещо в смисъл, че... аман от тези стари цифрови архивни технологии ) и след дълго ровене извади две пипала , едното със стъклено око накрая, а май другото беше добре забравеното USB …и ги насочи към мен. Чу се едно бръм, бръм скръц от едно прашасало допотопно устройство ( разбрах после, че това е бил адаптер между архивната ни цифрова лудост и Пандорския универсален съединител на душите ) синя лента се появи ( нещо като архивния навигатор ), давайки идея накъде да вървя, в далечината забелязах, че тя лъкатушеше между два острова, минаваше под един водопад и изчезваше в далечината. Синкавецът ми мрънна ми, че не е далеко. Ами – като съм в небрано лозе да го послушам... размахах крака, които странно синееха... хм, целия бях син.

 

Синьо зелен !

 

      А защо не, беше ми приятно е да съм голям и синкаво зелен със хубави жълти очи. Единствено опашката ме притеснява и я използвам видимо неумело. Любопитник съм и с удоволствие се втренчих в грамадните плаващи острови с корени отиващи незнайно къде в мъглата. Водопади, странни птици, летящи дракони

 

      Стигнах до мястото, а там имаше много синкави дървета от които се спускаха светещи лиани с цял рояк светещи...(парашутчета на глухарчета? )... указателната ми лента свършваше пред една от тях. ХА - на нея видях завързани с розови панделки стихчетата на моята позната! Хм, изпитах разочарование, защото излъчвания от тях честотен диапазон беше извън лентата на моя приемник ( така и не разбрах, дали са сменили стандарта или моят е просто разстроен и ужасно стар )

 

      Огледах се – летящите острови бяха навсякъде, а зад тях в далечината художници грижливо са разставили навсякъде своите картини и колажи, наострям слух и към музикалните кутии, както и към малките кабинки, където можеш да послушаш на спокойствие аудио прочитите. На другите острови беше почти както в Хаид Парк – виждам групи от аватари, наобиколили дръзналите да се изявят в областите на журналистиката и есетата. Минавам покрай красивите езерца на островчетата на поезията и най – накрая на голямата земя се бухнах в морето на прозата. Там е дълбоко, но това ми е любимото място. 

 

       Навсякъде виждам маркери и жалони от аватари и живи пандорци, минали преди мен с надписи

 

– тук бях тъжен, тук бях ужасен, тук, и точно тук бях най-щастлив....

 

      Често срещам и малките ямки на чакащите да забият своя вимпел. Сакрални местенца със своя скрита светлина, която чака да те завладее със своята уникалност и прямота. Не са мои, а те са толкова много и старателното ми подсъзнание машинално ги съзира, сортира, сравнява, оценява, слага лепенки – това – да, онова – не. Предполагам какъв му е алгоритъма – то рови в дълбоките ми спомени и броячите му засичат процентът на съвпадение, при 20% поставя бледа зелена лентичка, при 50% лентичката вече е ярко зелена, а ако е над 70% избраната вече е ярко червена и командва – спри и чети, въпреки, че доста често това е доста трудно упражнение. Не ми е ясно как се получава, но някой път ми се е случвало въпреки всички негативни признаци някоя дума или буква да ми скочи в окото и няма отърваване.

 

      И после се започва – потапяш се бавно в историята и ако авторът е успял да подреди буквите по твоя генетичен код напълно изключваш и започваш да живееш в историята, като в някои моменти дори изпитваш физическа радост и болка, пърхане на пеперудките в стомаха, неконтролирано изключване от действителността и горещ сърбеж в пръстите да напишеш и ти нещо. Странно е, завладяващо, отпускащо, омайващо, зомбиращо, наркотизиращо до такава степен, че в ръката ти се появява перо с което да дорисуваш своя транс. После с тревожно нетърпение стоиш пред своята ямка докато дочакаш момента на появяването ѝ на бял свят, забиваш твоя жалон и...

 

      Най-после стигам до Дървото на живота, където в момента Главния Маг (да ме прощават аватарите, но все още съм нов и не знам името на Главния, както и за многото ми фактически и емоционални грешки) провежда сакралната процедура на единение на всички живи същества ...

---😎---

 

      И в този момент ме изритаха от капсулата.

 

      Жената с укоряващ поглед държи празната пазарска торба и се сещам, че тя ми беше заръчала да купя много яйца, брашно, олио и задължителните боички ( за яйцата ). Въздъхвам, и докато вървя към магазина тихо си пея погребалната песен на поредния ми потник 😥

 

      Напълвам количката, като старателно през минута правя сравнение между огромния списък, закачен най - отгоре и вида и количеството на кутиите и опаковките натрупани вътре. Спирам пред касата за последна проверка и се втренчвам за последно в едрите букви на етикетите за производител и съдържание, после в ситните букви за срок на годност. Сигурен съм, че все нещо съм изпуснал, защото пандорския ми аватар все още се върти в главата, после махвам с ръка, защото грешките ми са неизбежни особено в къщи, слагам всичките желани от жената кутии и опаковки на лентата... и ...

... занемявам ...

 

касиерката е била много несръчна при свалянето на пандорския си аватар, леко е синьо-зелена и отстрани ѝ виси Пандорския универсален съединител на душите...

 

... Следващият път ще ви разкажа за... ама това - после 😎

 

Забележка : ... Така изглеждаше Пандорската страничка преди 8 години 🙂 Не че се е изменила много, някои я напуснаха, други я преоткриват наново 😎

 

» следваща част...

© Пламен Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Уцели! Дълго вярвах, че някои автори са виртуали!
  • Хм, Таня, дай да не си ги мериме, щот аз си крия още в ръкава и ще ги вадя малко помалко 😎
  • Таня, всичко е документално изпипано и легално 😎 Това произведение е под юрисдикцията на 'АВАТАР' ЕНБД - Еднолично Дружество с Неограничена Безотговорност, регистрирано по строгите закони на Пандора, Представлявано от мен и с основен капитал една усмивка ... На времето получихме една единствена рекламация от един Принц на бял кон, във връзка 'Пандора 3b+ _празнично поетично меню ' , което не беше удовлетворено ... Но все пак се стремиме да запазваме имиджа на фирмата и пускаме акции на стойност САМО по една УСМИВКА 😎
Предложения
: ??:??