*Разказът е отличен с Втора награда в Националния литературен конкурс, посветен на творчеството на Никола Вапцаров, град Благоевград – декември 2011г., в раздел Проза.
Кой му лепна този прякор, не се разбра. Ала се оказа като втора кожа за буйния тинейджър с непокорен характер. Не бе любимец нито на учители, нито на съученици. Бързо кипваше, задаваше въпроси, провокираше всеки несигурен в себе си. Обожаваше да дразни другите. Не се интересуваше какви оценки ще получи. Баща му имаше пари и бизнес. Бъдещето пред него изглеждаше розово и безоблачно.
Когато се разбра, че преподавателката по български език е получила инфаркт и за два месеца ще дойде заместничка, дори Пантерата леко се притесни. Но то беше колкото да изчисли бързо какво би му струвала в левове или евро шестицата за годината и матурата. Нищо работа! Баща му имаше талант да омайва преподаватели и директори. Все пак бе влиятелен бизнесмен, а те - бедни учители.
Седеше отегчено на последния чин, когато влезе тя – мъничка като за ...