17.01.2020 г., 1:37 ч.

Папка номер... 

  Проза » Разкази
1858 6 9
6 мин за четене
В папка седем, хвърлям недовършените си неща, снимки, колажи, разкази, разни идейки и проекти. Оказа се, че това е най-използваната ми папка. Вчера я отворих, появи се син екран и надпис “Обичам те!”. Ах, ах, ах... Пак съм пипнал вирус! Пуснах антивирусната, не засече нищо. Днес, същата история, но освен надписа, имаше и сърце. Явно, някакъв супер хакер си играеше с мен. “Кой си ти?”, написах. “Коя!”, поправиха ме. “Коя си ти?”, попитах.
“Аз съм Папка Седем”. Разсмях се. “Ти си Патка Седем!”. “Хайде, без обиди!”, засегна се тя. И се започна един диалог...
- Извинявай, това е невъзможно! Не мога да разговарям с папка.
- Възможно е, както виждаш.
- Дааа... Странно... Ще го приема за факт. Какви са тези надписи по екрана?
- Общувам с теб.
- Това е ясно, но пишеш “Обичам те”.
- Наистина те обичам.
- Нали разбираш, че се мисля за смахнат в момента.
- Не си. Харесвам чувството ти за хумор. Шегаджия си. Харесвам и други неща.
- Така ли? И откъде тази информация?
- Тя е в мен. Всеки ден оставя ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Стоянов Всички права запазени

Предложения
: ??:??