От града до Шумково най-бързо се стига по шосето – дори да изпусна автобуса, все някой камион ще спре да ме качи. Има и друг път – по-дълъг, защото извива през гората нагоре, до къшлите и оттам се спуска плавно към селото. Някога е бил с макадамова настилка, от която не е останало много и сега е мек, покрит с листа и приятен за ходене, ако не бързаш много. В края на гората пътят прави широк завой заради реката. Там, под сянката на три големи чинара, е манастирът. Или по-скоро това, което някога е било манастир. Сега са останали само един малък параклис и ниска каменна постройка, едната половина на която обитават десетина кози, а в другата живее отец Никанор. Невисок, сух, с кожа като каиш и една саката ръка, отецът се грижеше за параклиса и изнасяше служби по всички по-големи църковни празници. Малко хора идваха на тези служби – предимно старци от селото, а в лошо време параклисът оставаше празен, но дядо Никанор не пропускаше нито една. Обичам да ходя в параклиса и ми стана навик почт ...