Ирен беше на шестнадесет. Само на толкова и вече бременна. Без семейство, дом, роднини и приятели. Само една свястна учителка в целия приют за изоставени деца и сираци и много врагове. Врагове в лицето на деца, завинаги белязани от самотата и нямащи нищо общо със злощастния жребий, разиграл се в деня на появата им на тоя свят. Жребий, без съгласието им определил те да бъдат нежелани, отхвърлени, презрени, докато другите отвън не знаеха какво да правят с живота си от свръх задоволеност.
Ирен никога не пожела да узнае кои са биологичните ù родители и защо са я изоставили. Щом така се е случило, значи така е трябвало да бъде! Толкова често бе повтаряла това през зъби, завита през глава в студените нощи в дома, за да не натрапва мъката си на другите, понеже те си имаха своя, че бе станало нейно мото в живота. И сега, узнавайки за нежеланата си, ненавременна бременност, прехапа устни и без излишно вайкане, гледайки безизразното си отражение в огледалото на банята, взе решението, без да се к ...