- Изчакай ме тук. Няма да се бавя много, обещавам. – беше казала Мама и Калоян я чакаше вече час да излезе от “Малкият театър”, където имаше среща с режисьора на новото представление. Като едно послушно, добро момче, той си разглеждаше големите портрети на актьорите по стената на славата пред театъра, броеше ги и си измисляше разни игри, за да не скучае. Момче с неговата фантазия трудно можеше да скучае в каквато и да е ситуация. Майка му го намираше на невероятни места и често го сварваше да си говори с въображаемите си приятели. Все се надяваше, че ще израсте този период, че те ще си отидат от самосебе си, но очакваният момент все не идваше. Най-честият гост в къщата им и неизменен другар в игрите на Кало беше Гого. Мама имаше усещането, че някой ден това момченце ще се материализира пред очите ѝ. Знаеше толкова много за него, че ѝ се струваше невероятно да е само във фантазията на сина ѝ. Отдавна посещенията при психолози бяха прекратени, нямаше полза от тях. Гого и компания не иска ...