Първият път като видях Паруш в същност видях първо една помпа на пътя. От ония крачните, алуминиева, хубава, голям размер, вече ги няма по магазините, а и да ги има ще са много скъпи.
Пътят за село минава през гора, стара, тъмна, и точно поради това там карам бавно, защото не знам какъв звяр може да ти изскочи.
Та видях помпата отстрани на пътя, и поради това, че си падам малко клошар, друг път ще ви обяснявам що книги съм измъкнал от казаните, намалих, спрях и си я взех.
Продължих. След двеста метра гледам една торба с македонки - лежи си кротко на банкета. С бележката на тях, пресни, пресни. Едни такива апетитни. Взех ги, разбира се. И продължих. А после гледам една торба с инструменти.
В това село ми върви да намирам неща от всякакво естество.
Още като дойдох първият път намерих една двайсетлитрова бака на чешмата извън селото, а в баката, пълна догоре с вода - един десет килограмов шаран. Седи и ме гледа. На чешмата - никой.
Взех го за добър знак, но шарана не взех, че ако си го е ...