Патла-а!
-Патла-а! – извика дядо Теньо и ядосано натисна копчето на телевизора. – Омръзна ми да слушам кой кого утрепал, подслушвал, подлял му вода, кой бил с по-дебел врат и ненаситни очи… Бре, отде се взе това чудо, да му се не види!
Старецът излезе на дворчето, за да поеме малко въздух. Влезе в обора и заговори на животинките си:
- Стойте си вътренка, дядовата, че шап мина през границата! Ей, в съседното село колко хубав добитък изтрепаха от страх да не плъзне напастта. Ама аз няма да ви дам! Ето ви пак малко сенце и водичка, яжте си туканка и спокойно – аз съм насреща!
Като ги нахрани и напои, възрастният човек внимателно вчеса двете си кравички и продължи да им приказва, сякаш бяха хора:
-Ех, хубавици сте ми вие! И млекце давате и нуждите ми разбирате…, тъй ами, не сте като ония в парламенто, дето не щат да си имат хич хабер от туй забутано село!
Като сподели мъката си, дядо Теньо дотепа до извития сух клон, който вчера си беше намерил в корията. Примъкна го до пейката, дето му бяха резбарските ножчета и съсредоточено задялка. Толкова се беше задълбочил, че не усети кога в двора му влязоха кметът, ветеринарният доктор, селският пастир и двама полицаи.
-Бай Теньо, ти имаш крави, а знаеш, че върлува шап, нали? – стресна го гласът на кмета.
Старецът пребледня, ръцете му затрепериха, а резбарското ножче се отплесна и дълбоко се вряза в изпъкналите вени над китката му. Човечецът бързо свали шапката си и с нея притисна раната. Влезлите вече бяха в обора, следвани от кмета, който се провикна:
-Държавата ще те обезщети, да не ти е грижа! Таман ще си изкараш леко зимата – на топло, пред телевизора, а няма като шантав да се щураш покрай животните.
След малко пъргавата група изведе добитъка. Като видяха селския пастир, с когото бяха свикнали, кравичките бързо го последваха – мамеше ги ширналото се поле…
Дядо Теньо се опита да извика, но нещо стисна гърлото му. Кръвта шуртеше вече и изпод шапката, с която притискаше срязаните си вени. Старецът се изсули от пейката на белия сняг. Как досега не беше видял наболите кокиченца?!
-Боже, колко са хубави! – успя да промълви той и кротко издъхна.
© Росица Танчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много истински разказ за последните мигове!
-
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.114351.html" target="_blank"><img src="http://s13.rimg.info/02b4305c61f63240b31c9cfb9f715bf5.gif" border="0" /></a>
-
Какво става с живота изобщо...???Има ли смисъл???Въпроси,въпроси...кокичета бели в снега....земя обагрена с кръвта...!!!Разчувствах се много...!!!
-
Когато Човек бива лишен от неща ,на които държи, все едно губи част от себе си..
Чудесно и тъжно! -
Прочетох с болка! Чудесен разказ!
-
Колко е хубав,браво!
-
Охх....
-
Много силно перо!Поздрави!
-
Благодаря ти Росица! Много хубаво пишеш!
-
Отново богат, плътен, енергичен и много емоционален разказ. Поздравления!
-
Тъжно
но истинско! -
Хубаво пишеш, Роси!
-
о, Господи, насълзиха ми се очите ;[
много.. много силно!
горкичкият дядо -
Кратко, нежно... пък реже, като бръснач!
-
С поздравления, Роси!Имам подобен разказ, но там не е шап, а "доброволното" влизане в ТКЗС-то.
-
Без думи, Роси...
-
Много хубав разказ, почти като с Белчо и Сивушка...
За селянина добитъкът не е просто стока, а "живинка", с която живее, работи и обича! Затова обезщетението не топли ( но пък без него - съвсем са обречени на глад).
Браво, Росица! -
и аз съм потресен от дълбоката истина..Поздравления!
-
Роси, силен като послание, майсторски изпипан като форма разказ. Един от най-вълнуващите, които съм чела. Благодаря ти!
-
Тъжна и страшна истина!
-
Много добре пресъздаден смисълът на човешкия живот и то на обикновените хора. Те не се вълнуват от власт, политика, радват се на малките неща от живота...и затова са най-потърпевши. Поздрав за хубавия разказ!
-
Леле, потресаващо силно е!
Роси, каквото и да кажа ще е тъжно...
Бъди все така чувствителна към болежките на съвремието ни!
Пиши - имаме нужда от посланията ти!!! -
Майсторски разказ, Роси!
Поздрав!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
