Здравей, красива непозната!

   Ако четеш това писмо, значи изчисленията ми са били верни и бутилката с писмото е достигнала точно до твоя плаж, а ти си я намерила и си се осмелила да я отвориш. Не се чуди откъде идва това писмо, а вдигни глава и погледни към острова с фара срещу твоята вила. Ако видиш на отсрещния бряг мъж в разцвета на силите си, с брада и синьо-зелена карирана риза, който ти маха с ръка, значи виждаш автора на това писмо. Това съм аз,  пазачът на фара. Не, че можеш да видиш някого другиго на това неприветливо островче, точно срещу носа на континента. Извини ме, че карам направо на „ти“! Извини ме и затова, че близо от седмица те наблюдавам от моя фар, че научих навиците ти, че нахлувам в твоя малък свят, във времето за твоята почивка през летния ти отпуск! Всъщност, пиша ти с една молба. Виждам как всеки следобед, в онзи час когато дневният бриз утихва, ти изнасяш тринога и платно на плажа и рисуваш. И винаги с лице към вълните и към фара. Ще бъде ли прекалено нахално, ако те помоля да завъртиш триногата към мен този следобед и да погледна картината ти? Дори и да не е завършена. Едва ли можеш да си представиш колко скучен е животът ми на това парче суша. Къшей цветна красота би разнообразил тази скука. Ще бъда безкрайно благодарен, ако ми разрешиш да припаря на пръсти, макар и отдалече, в твоя артистичен свят.

   С трепетно очакване: Сам

Юли 21.1995.

    Здравей, красива непозната!

   Благодаря! Благодаря на утринния бриз, че писмото ми стигна до теб! А на теб благодаря, че изпълни необичайната ми молба и ми показа картината си! Няма да крия, че бях силно изненадан. Първо, защото не очаквах да видя толкова добра картина, при това почти завършена. Впечатлен съм от стихията на океанските вълни, разбиващи се в скалите на острова ми, които толкова реалистично си пресъздала! Не предполагах, че си професионална художничка, мислех, че рисуването е само отпускарско хоби за теб. И второ, по-голямата ми изненада – с мощния си военен бинокъл успях да различа на балкона на нарисувания от теб фар моята скромна особа. Отначало си помислих, че е един вид комплимент от твоя страна, че си ме добавила набързо, след като си научила за моето невидимо присъствие от първото ми писмо. Все пак се опитвах да бъда дискретен, когато те наблюдавах. Но тогава забелязах, че на картината ти съм с моята червено-черна карирана риза. Няма как да знаеш за нея, ако не си ме била видяла преди вчера. Комплименти за твоята наблюдателност! Това, което не успях да разчета с моя, колкото и мощен да е, бинокъл, бе подписа под картината. Не знам твоето име, затова продължавам да те наричам „красива непозната“. Не знам и докога ще бъдеш на брега отсреща. Но докато си там, и ако имаш желание, разбира се, всяка сутрин мога да драсвам по няколко реда и да ти ги изпращам в бутилка. А ако и ти проявиш желание, можеш да ми отговориш. Само имай предвид, че писмата ти към острова трябва да пътуват с нощния бриз или иначе казано – да ги изпращаш след залез слънце. Има и друга подробност – през провлака минава леко южно течение. За да пристигне писмото ти в малкото пясъчно заливче на острова откъм материка, трябва да отидеш стотина крачки на юг, точно срещу дървения стълб, забит в дюните, и от там да хвърлиш бутилката поне трийсетина фута навътре във водата, за да не я изхвърли обратно прибоят при теб. Ами това е.

   Мечтаейки да получа писмо с името ти. Сам

Юли 22.1995.

   Здравей, Пазачо на фарове!

   Мислех си, че със завъртането на статива с картината към теб всичко между нас ще приключи. Уви, ти си упорит. Уважавам упоритостта като качество, но само когато не засяга околните. Още повече, когато в радиус от две мили тези околни сме само аз и чайките. Нямам нищо против да досаждаш на птиците, но аз предпочитам уединението. Точно затова избрах да прекарам лятото на този пуст бряг. Ако търсех евтини летни флиртове, щях да отида в някой оживен курорт на юг, пълен с местни свалячи на възраст наполовина на моята, и не с карирани ризи, криещи бирено коремче, а по потници, подчертаващи бицепсите им. Надявам се, разбираш какво искам да ти кажа.

   Сега за дървения стълб, от който ме караш да изпращам поща в бутилки до теб. Смятам, че не е забит там случайно. Очевидно си сериен сваляч и всяко лято пишеш еднотипни писма до поредната самотна жена, имала неблагоразумието да наеме вилата срещу фара ти. Затова си и забил този стълб, за тяхно улеснение. Този път обаче не си познал! За да бъда пределно ясна, ще ти отговоря защо ти фигурираш в картината ми. Забелязах те още в деня на пристигането ми тук. Аз не ползвам бинокъл като теб, а оптика за карабина с увеличение 5-25х50. Като морски човек трябва да знаеш какво означават тези числа. С този уред онези има-няма 500 фута до острова ти, знаеш, че се превръщат в двайсетина крачки. Оставям те сам да отгатнеш, дали докато те наблюдавах през щорите на къщата, оптиката бе монтирана на карабината или не. Толкова за досаждането!

   Колкото до мечтата ти да научиш името ми... Мечтите са безплатни. Сбъдването им обаче не е. Засега можеш да ме наричаш „Продавачката на мечти“. Ако изпратиш чек за петстотин долара в бутилка, може и да научиш моето име. А може би не, кой знае? Разбира се, първо ще проверя дали чекът има покритие, което ще отнеме малко време. Хайде да те видим сега, пазачо на фарове, стиска ли ти да сбъднеш мечтата си?

   Продавачката на мечти

Юли 22. вечерта

    Здравей, Продавачке на мечти!

   Изпращам ти искания чек. Вече не държа да науча името ти. Приеми този чек като обезщетение за това, че ти досадих и че ще ти досадя още малко с това свое писмо. Трябва да отхвърля обвиненията, които така лекомислено ми отправяш.

   Първо - за дървения стълб. Той е забит там много преди аз да стана пазач на фара, а съм  тук от четиринадесет години. Да, маркер е. Но не за непознати, които да ми изпращат писма, а място, от което някога пощальоните са изпращали пощата към острова. Сега получавам само неделния вестник. Днес е неделя и не се учудвай, ако видиш довечера Стенли, момчето от селото, който ще дойде до този стълб и ще хвърли насам неделния ми вестник в пластмасова туба.

   Второ – за къщата. Обърни се и я виж! Има четири спални и три бани. Смяташ ли, че всяка година в нея идват самотни жени, които са толкова богати, колкото теб, за да могат да си позволят този излишен лукс? Това е семейна къща за почивка. Преди четиринадесет години, през първото ми лято тук, се запознах със семейство Робинсън, собствениците на тази огромна вила. Всяка година те идваха тук след Деня на независимостта и оставаха до края на август. Четирите им деца отраснаха на този плаж пред очите ми. Лани Джейми, най-малкият, постъпи в университет. Да, сприятелихме се със семейството. Първо децата, а после господин и госпожа Робинсън ми хвърляха по някоя и друга бутилка с писмо. За тях аз бях човекът, с когото могат да споделят всичко. От тийнейджърските си проблеми, до болестта на госпожа Робинсън, за която научих преди децата ѝ. Аз им отговарях, като маркирах бутилките с различни цветове восък, според получателя им. Поне няколко пъти всяко лято, когато отливът беше най-голям и почти не оставаше вода между острова и материка, децата прецапваха пеша разстоянието, катереха се по стълбите на фара и си играеха на пирати. В края на всеки сезон аз акостирах с лодката си на брега, правехме барбекю, пиехме бира с възрастните, а когато се стъмнеше, палехме огромен огън, с който изпращахме лятото.

   Тази пролет получих писмо от г-н Робинсън. Пишеше, че е продал къщата на плажа. Ракът все пак бе победил съпругата му, а децата се бяха разпилели всеки по своя път.

   Беше редно да знаеш всичко това, преди да поставяш етикети, Продавачке на мечти. Не съм сериен сваляч. А скоро няма да бъда и пазач на фара. Може би знаеш, че миналата година бе пусната в експлоатация Системата за глобално позициониране. Имам предупреждение от Агенцията по корабоплаване, че договорът ми изтича в края на септември. Като много други неща в съвременния ни технологичен свят и фаровете стават отживелица. Както и техните пазачи.

   Още веднъж, извини ме за безпокойството! Желая ти приятно лято.

Юли 23. 1995. Сам

   О, Сам!

   Съжалявам за приятелите ти! Не знаех. Съжалявам и за това, че се направих на такава, каквато не съм – груба, безцеремонна, нетактична! Моля да ме извиниш! Връщам ти чека. Чувствам се адски глупаво. Не знам какво ме накара да се държа така нелепо с един непознат. Може би дозата страх, че сме сами в радиус от две мили? Или страхът ми да не се впусна в закъснял роман, като в онези сладникави измислици на Розамънд Пилчър? Навярно не си я чувал. Английска писателка е. И аз се опитвам да пиша, но не романтични глупости като нея. Това бе и причината да се усамотя тук. За съжаление, за седмица не успях да напиша много. Сложно е за обяснение. Мислих много за смисъла на това, което правя...

Както и да е! Името ми е Алис МакКой. Разбира се, може да продължаваш да ме наричаш Продавачката на мечти. Няколко месеца в годината обикалям света, водя си записки, после се усамотявам и пиша пътеводители за местата, които съм посетила. Затова смея да твърдя, че продавам мечти. Всеки мечтател бленува за пътешествия. Уви, светът се променя, Сам. Не само твоят. Утре интернетът ще докара всяка туристическа забележителност в дома на всеки човек. И пътеводителите ми ще станат излишни. Нашето време изтича, пазачо на фарове. Ние сме динозаври, обречени на изчезване.

Предлагам да не тъгуваме, а да запалим един прощален огън на брега, да изпием по бира-две, и да се запознаем най вече. Чакам те във вторник привечер на плажа. Ще ми трябва малко време за подготовка.

Юли 23. Алис

P.S. Ще нося карирана мъжка риза, за да ме разпознаеш в навалицата по брега.

    Уважаеми, г-н МакКой,

   Във връзка с направеното от вас запитване за издирване на вашата майка, г-жа Алис МакКой, наш представител посети посочената от вас къща в близост до Индиан Айлънд. Не бяха открити никакви следи от г-жа МакКой. Нито дрехи, нито други вещи, нито косвени следи от нейното присъствие.

   Свързахме се със собствениците на къщата семейство Спенсър. Според тях те са предали ключовете от къщата на майка ви на 15-ти миналия месец и след това повече не са я виждали.

   Относно пазача на фара на Индиан Айлънд, за когото е споменала майка ви по телефона, уведомяваме ви, че фарът не е действащ от повече от година, след въвеждане на Системата за глобално позициониране в началото на 1994-а. Тогава е освободен и последният пазач, който е местен жител, и който почина от грип тази зима.

   При желание от ваша страна, можете да пуснете официално заявление за Федерално издирване.

Шериф Б. Донован

Шерифство на Мъчайъс, Мейн

Август 14.1995.

   Здравей, Продавачке на мечти!

   Това е писмото, което не успях да ти напиша. Дори и да го бях написал, едва ли щях да ти го изпратя. Но ето, че дойде време да затворя тази страница в живота си. Ще ти разкажа за себе си. В онази нощ на плажа не успях да го сторя. Всичко стана толкова набързо. Може би така ще разбереш защо го направих.

   Израснах в малък град в Средния запад. Баща ми имаше сервиз за коли. Когато братята ми избягаха в Ел Ей, стана ясно, че аз трябва да поема семейния бизнес. От дете мечтаех за пътешествия по широкия свят, а трябваше да нося мръсен гащеризон, да сменям масла и гарнитури, да правя поръчки за резервни части, да извозвам към сервиза закъсали автомобили. Момче за всичко. И тогава открих книжарницата до сервиза. По-точно щанда за туристически справочници. И ако до тогава, началото на 70-те, завиждах само на хипитата обикалящи Америка, открих, че има един друг по-далечен свят, отвъд океана. Изчетох всичко за Франция, Италия, Британските острови. Тогава забелязах снимката и името ти на някои справочници. Една млада жена пътуваше по света и продаваше мечти на такива като мен. Първо беше Европа, след приключването на войната във Виетнам последва и Азия, после Латинска Америка, Африка. Ти беше звезда. За мен дори по-голяма от тези в Холивуд. Колкото повече те следях, толкова повече те харесвах, толкова повече те мразех и ти завиждах. В клюкарските списания следях браковете ти, разводите ти, възходите и провалите ти. Когато изчезна за няколко месеца в размирна Колумбия през 80-те и всички те бяха отписали, аз всеки ден се молих за теб. И ти се завърна, продавачке на мечти! Отвличането ти от онези партизани не те спря да пътуваш. А с теб пътувах и аз. Беше се превърнала в моя фикс идея. Не можех да спя, не можех да се храня, мислех непрекъснато за теб.

   Тази зима продадох сервиза. Бях решил да те намеря на всяка цена. Вече знаех, че всяко лято се усамотяваш на някое диво място и довършваш пътеписите си. Намерих те. После знаеш какво се случи. Не го бях планирал, но се случи. Когато ти се разкрещя истерично на плажа, просто ми причерня и...

  Вече съм спокоен. Мога да спя. Пътувам с твоите справочници по местата, които си посетила. Така ти отново си с мен. Парите от продажбата на сервиза са на привършване, но това не ме притеснява. Навсякъде по света има стари автомобили, които се нуждаят от ремонти.

   Прощавай, продавачке на мечти! Почивай в мир!

   Твоят най-голям почитател - Сам.