8.02.2011 г., 16:25 ч.

Печалният ведроносец 

  Проза » Разкази
936 0 0
7 мин за четене
Птиците се обичат, докато могат да летят, защото всеки полет изисква…
широко отворено сърце.
Беше рано сутринта, когато се събудих от хладния вятър, който рошеше косата ми. Лежах на брега. Бях целия мокър. Дрехите ми бяха изпокъсани. Устата ми беше пълна с пясък, който имаше вкус на мед. Ноздрите ми бяха разранени, но долавях миризмата на ванилия. Ушите ми бяха запушени, но въпреки това чувах звуците от разбиващите се в скалите вълни. В гърдите си имах солена вода, която ме давеше, но сърцето ми се къпеше в топлина.
Бях изхвърлен на брега като водорасло, а се чувствах като намерено съкровище. Отворих очите си, вдигнах глава и се огледах. В тъмнината съзрях един мъж, който стоеше върху една скала и съзерцаваше морето. Той излъчваше някакво приказно бледо-синкаво сияние, което осветяваше водата пред него. Нещо ме накара да стана и да отида до него. Сякаш от съществото му струеше някакъв заразителен душевен мир. Постояхме така в спокойното покойнство, докато той не въздъхна с дълбока и те ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ами Тола Всички права запазени

Предложения
: ??:??