Слънцето все още не беше изгряло, когато Кера отвори очи. Бе събуден от меланхоличната песен на анхелотата*. (често срещан вид птица с четири крила, която гнездеше в горите на тази планина; тя се различаваше от останалите видове със странната си украска: пъстро зелено около очите примесено с тъмносиво, а всяко едно крило беше уникално и различно от другото. Перушината й бе дълга и гъста, с тънък, но остър клюн, с който лесно успяваше да намери храна в дълбоките кори на дърветата. Хранеше се с дребни мушици, червеи, личинки и всякакви други насекоми. Цвета на очите й беше рубинен, което придаваше ужасяващ за жителите на Стреин’дерк вид, затова избягваха да се застояват в територията, на която гнездеше). За него обаче беше едно от любимите му създания. В библиотеката си имаше цели книги, в които се говореше за нея и другите видове птици, живеещи в планината Ехиндрен.
За Кера песента на анхелотата беше най-красивото нещо, което бе чувал за първи път от години...
Все още лежеше. Погледът м ...