В държавата имаше криза. Заводите съкращаваха своите работници. Бавеха се заплатите. Хората живееха трудно и едва свързваха двата края. Павел работеше във фабрика за тухли. От пет месеца преживяваше с парите, които всеки месец получаваше като аванс. Живееше с десетгодишната си дъщеря Таня. Съпругата му беше заминала в Италия. И както се случва в повечето семейства, тя имаше връзка с италианец и остави Павел и Таня сами. Наближаваха празници. Младият мъж беше в неплатен отпуск. Имаше надежда в поредните обещания от ръководството на завода, че ще получи поне една заплата. Всеки ден ходеше до банкомата, но разочарован се прибираше у дома без пари. Таня беше в коледна ваканция. Детето помагаше на баща си, носеше дръвца от мазето, миеше съдовете. Четеше книжки, рисуваше. Павел се стараеше да бъде топло, чисто и уютно. Той се успокояваше, че има още няколко дни до Рождество. В главата му се блъскаха идеи, как да осигури подарък на Таня. В такива времена на оскъдица, хората се затваряха в себ ...