Обичам да горя разни неща - картички, писма, подаръци, спомени. Огънят пречиства. Мислите. Никакви феникси не се раждат от него, но се събира достатъчно пепел, за да погребеш миналото и да продължиш. Горила съм камари от истории и заравяла ритуално съжаленията си под кулите от сива маса след огъня. Но как да събереш достатъчно пепел от една единствена бележка, драсната набързо върху парче хартия?
"Много неща не знам, но знам как да обичам. Ще ми позволиш ли да те обичам?". Що за арогантен мръсник би написал подобно нещо? Че кой знае как се обича? С годините се убеждавам, че нямам ни най-малка представа как да обичам правилно. Искам да се науча, но продължавам да греша. Очите, ушите и здравият разум ме уверяват, че и другите нямат идея как става този номер. Харесва ни да си разказваме истории за любов, защото ни влече фантастиката. На практика сме далеч по-добри в заклеймяването, отхвърлянето, омаловажаването, контролирането и манипулирането. Разбира се, че не бих позволила на някого да ...