4.06.2018 г., 10:34 ч.

Пеперудена целувка 

  Проза » Разкази
1296 2 4
4 мин за четене

Животът ми се промени по такъв начин, че просто …. Но нека започна отначало. Нещата започнаха така:

– Живота е гаден, разбираш ли? Г-А-Д-Е-Н. Да ти го спелувам ли и на английски? F-U…

– Няма нужда, няма нужда. Разбрах твоя живот е гадеееен. – той се засмя.

– Да. И не мога повече така. Ще приключа с всичко. Сега и за винаги.

– Чакааааай. Какво означава това.-в гласът му се прокраднаха тревожни нотки.

Това беше приятеля ми още от детството. Не гаджето а приятеля. Всичко му споделях и вероятно едвам ме търпеше.

– Не съм решила какво, но ти сигурно първи ще разбереш.

– Ей не прави глупости чу ли. Живота е пред ….

– Пред мен ли? Това ли щеше да кажеш? О, Моника живота е пред теб, не прави глупости има и други момчета, ще го забравиш с времето. Това ли щеше да кажеш? А?.-казах и се разревах по телефона.

– Ама той е вече третото момче в което се влюбвам и ме зарязва после бе, Боби. Какво ме касае всичко вече? А? Остави ме! Затварям!

– Идвам при теб. Сега.

– Зарежи няма да стане няма да ме намериш. Изчезвам! Не си прави труда.
Затворих телефона и изхвърчах от общежитието. Телефона зазвъня. Затворих. Той пак зазвъня. Отново го затвори и го изключих. Не ми пукаше за нищо. Започнах да тичам и да тичам и да тичам. Само това имаше значение. Това …това, не можех дори да го напсувам, защото още го обичах. Защо ми причини това? Какво не беше наред? Задушавала съм го, искала съм прекалено от него. А какво? Не трябва ли една връзка да се развие. Продължавах да бягам и да бягам. Какво не ми беше наред. Защо когато се влюбех винаги бях толкова вдъхновена и веднага след това всичко свършваше? Ужас, ужас. Краката ми продължаваха да тичат без посока а мислите ми тичаха заедно с тях. Какво не ми беше наред? Спънах се в един камък и едвам запазих равновесие. Мразех себе си, мразех него мразех всичко и всички. Краката ми продължаваха да тичат още и още. Сякаш никога нямаха да спрат. Исках да избягам от всички и от всичко. Да съм сама за винаги. Така беше най-добре. Исках да се свия. Да изчезна в някоя дупка. Като рапан в черупка. Мразех сеееее. Отново се спънах. И този път не се задържах и се пльоснах по лице. Очаквах да ме заболи или да е кално и се разревах. Но се оказа, че съм на една полянка в гората. Сълзите ми продължаваха да се стичат. И в този момент една пеперуда плавно запърха пред очите ми. Изгледах я и замръзнах. Беше невероятна. Преливаше в лилаво, синьо и виолетово а в средата имаше някаква форма продълговата и в небесно синьо до оранжево с цвета на огъня. Тя кацна на ухото ми. Не смеех да мръдна за да не я изплаша. Сякаш усещах, че нещо ще се случи. Хоботчето на пеперудата се стрелна и започна да пие сълзите ми. Аз не бях усетила, че още плача. В този момент долетя и още една пеперуда тя беше в нюанси на оранжевото и червеното с черни отсенки, които ги разделяха. Тя ми кацна на другото ухо и също стрелна хоботче към сълзите. а те продължаваха да се стичат. Но сега усещането бе различно. Долетя още една тя бе като кралицата на пеперудите бе по-голяма от другите и с огнено излъчване в различни разцветки на оранжевото сякаш гореше. Тя се разположи на моят нос и също започна да пие от сълзите ми. В този момент от всякъде долетяха пеперуди сякаш привлечени от това, което се случваше в душата ми. Накацаха ме и се наложи да стана и разперя ръце.  Направих го малко рязко но те само леко се разклатиха и си останаха върху мен. Направих крачка и те си останаха по мен. Усетих как в мен се оформя нещо още не знаех какво е. Пеперудена магия може би? Обаче тежеста в стомаха ми изчезна и продължи да изчезва все по-бързо. Аз се затичах. Сълзите ми почнаха да пресъхват а пеперудите полетяха заедно с мен с изключение на първите три. Те останаха върху мен. Започнах да усещам любов или може би пеперуди в стомаха? Но към кого? В този момент се спънах отново. Очите ми бяха пресъхнали, чувствах се страхотно, отново жива и щях да се разкикотя щом паднех. Обаче се озовах в нечии ръце. Пеперудите хвръкнаха и се завъртяха около нас. Нас? Кой беше той? Погледнах нагоре.
– Извинете видях че падате и ви хванах. Ако съм ви притеснил. имате нещо на …
Кралицата пеперуда още бе на носът ми. Тя литна и допря хоботчето до устните ми. Усетих прилив на енергия. Почувствах се живааааааа. Исках да викам от радост. Да пищя от кеф и го направих. И веднага затанцувах с момчето което ме хвана. Той се учуди но се засмя и се присъедини. Спрях за малко. и пуснах телефона. имах към 100 пропуснати обаждания. И започнах да презвънявам и да успокоявам хората. Беше толкова забавно да ги слушам как се чудят, че съм добре а аз нямаше как да им обясня, че три пеперуди са ми изпили сълзите а една от тях ме е целунала и по устата. Обаче имах свидетел. Усетих обаче, че вече никога нямаше да ме напусне това чувство на пълнота и свобода и истинска и жива енергия. Сетивата ми бяха сякаш ултра завишени. Не вярвате ли? Отидете на полянката може и вие да усетите пеперудената магия. и дори целувка да получите. Кой знае?

© Иван Ганчев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Силата на сърцето »

9 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Plevel (Силвия Илиева)това е част от една пеперудена серия, ще има и още!
  • Интересно.
  • Добре...
  • brinne (Мариана Бусарова)пеперудите са интересни насекоми, имам цяла серия от разкази за тях. Стремя се да ги избегна пропуските, но не винаги успявам. Съжалявам, просто когато пиша при мен е като магия, дори не помня какво съм писал. После като го чета сякаш друг го е писал. Стремя се да редактирам, но стават грешки! Благодаря ти!
Предложения
: ??:??