Рушащи се парчета болка изграждаха най-горния ред на усещанията ù. По-надолу тя ставаше плътна и наситена, можеше почти да я докосне.
Беше свикнала с това. Преди години много пъти се опитва да промени нещата, да се застави да чувства по различен начин, да се научи да бъде като другите или поне подобна на тях… Провали се. И се отказа.
Един възрастен, малко сляп продавач на цветя ù каза, че е пеперуда, останала само с едно крило, затова се е научила да лети по различен начин.
Тази идея ù хареса и мисълта за пеперуденото крило често изсушаваше сълзите ù.
Вече не си задаваше въпроси защо се вглежда в детайлите и приема болезнено всяко несъответствие с възможното хармонично единство. Не се питаше защо стърчи онова ръбче, точно там над извивката и превръщаше съвършенството в гротеска. Не се интересуваше защо заглъхва нечий звънък смях, защо потрепват нервно скулите на зарзаватчията, докато гледа хората пред тезгяха, защо вестникопродавецът прибираше усмивката си заедно с парите, какво кара д ...