ПЕПЕРУДЕНОТО ЯТО
Разказ от Виктор БОРДЖИЕВ
Никой, никъде не е казал, че един ден, който е започнал добре, трябва да завърши по същия начин. В една такава шантава и дъждовна вечер Борката и жена му пак се поскараха. Но този път – жестоко. Борката сгъна малко дрешки. Гушна личния си котарак Цеко. Пък се пресели на ателието, за да си уточни отношението. Там се щура два дена между платната. И се обади на Пепо и Сашето за вечерта. Те дойдоха. Борката и личният котарак Цеко се облизваха покрай нещо, апетитно цвръкнало в тава. С лимонче в зурлата и морков отзад. После Борката пълнеше калайдисаното менче с пелинец. И тримата го надигаха поред. По едно време Борката запя любимата песен. За момъка, дето поискал от девойката вино да му сипе. И тя му сипала. Сетне скочи. Смъкна един от чирпанските ханджари от стената. Пък зачеса платната, дето я беше рисувал. Личният котарак Цеко зафуча и се шмугна под покрития с родопско халище матрак. Борката нахвърли разпарцаливените й лица в оджака. И кой знае ...