20.05.2008 г., 21:32 ч.

Перла 

  Проза » Разкази
990 0 1
3 мин за четене
Посветено, на който я иска
Разговаряли ли сте с вятъра? И аз не съм. Той никога не говори. Ако го попитате защо не говори, няма да ви отговори, разбира се. Мисля, че е заради гордостта му. Но вятърът не е ням. Той може да говори. Е, да, направил го е само веднъж, но може. Тази история ми я разказа морето. Защото откакто съществува светът, вятърът е заговорил само веднъж…
Един ден вятърът препускал по безкрайния си път. За него нямало никакви ограничения. И тъй като неговата скорост му позволявала да отиде навсякъде, вятърът вече бил обиколил цялата земя. От всички прекрасни неща, които бил виждал, най-много харесвал морето.
Един ден, пренебрегвайки задълженията си, вятърът се спрял, за да разговаря с безкрайната синя бездна.
- Здравей, море. Аз съм бил навсякъде и съм видял всичко, но от всичко на света ти ме впечатли най-много. Твоята дълбочина, твоята сила. Ти си живот за създанията, които обитават дълбините ти и смърт за нещастните мореплаватели.
Морето се възгордяло от думите на вя ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Костов Всички права запазени

Предложения
: ??:??