Да бъда честен, не си спомням добре името му. Не беше запомнящо се и по-отличаващо се от тези на другите. Но него го помня добре. Той беше видимо беден човек, слаб и като че ли здравето стоеше доста назад списъка с приоритетите му. Носеше се скромно, но спретнато; дребен на ръст, незабележим, но жилав човек. Работеше като помощен персонал в Немската полева болница в Призрен към КФОР1. Беше обичайна практика да се наемат хора от местните и това сближаваше в голяма степен гостите и техните домакини.
Той не се натрапваше с присъствие, но се радваше на всяка среща с военнослужещите от българския военен контингент. Стараеше се да бъде от полза при нужда и често разказваше за любимите си Бродски планини и случки от миналото и настоящето на гораните в Косово, но съвсем оскъдно за себе си и своето семейство.
Спомен от него ми е любителски диск с филм и музика от района, в който се е родил и живее. Район, планински и негостоприемен, но който често е бивал (и още е) обект на различни интереси и ...