azura_luna (Петя Стефанова)
154 7184
28.06.2020 г., 8:01 ч.

 Песента на Гьокче 

  Проза » Разкази
1196 4 11
Произведение от няколко части
4 мин за четене

Песента на Гьокче хвръкна като настръхнало врабче над баирите над селото.  Момичето придърпа към челото си виолетовата кърпа, нашарена с цветя и се забърза към училището. Свали забрадката малко преди на наближи двора и я подпъхна под яката на старото си  кафеникаво палто.  

Често Гьокче износваше вехтите дрехи на братята и сестрите си. За седемте й години, ръстът й не бе голям и нищо не й умаляваше. Имаше небесно сини очи, които прилягаха на името й. Нослето й бе чипо, а усмихнеше ли се, се виждаше, че сменя няколко от млечните си зъби.  

В класната стая влезе запъхтяна, със зачервени от студа бузи и влага в очите. Понякога  сядаше с неудобство на чина си, тъй като децата дърпаха плитките й и подвикваха нещо язвително за ръста й. Видимо Гьокче изоставаше на височина от останалите деца и това я караше да се чувства слаба.

-Защо си толкова малка, Гьокче?  - попита едно от децата, докато първокласничката се сви смутено. Извади книжка с тъмно червени корици и заразглежда рисунките, за да се разсее. Докато помагаше на дядо си да правят самари за товарни животни, обичаше да слуша приказки, а понякога му пригласяше. От него тя бе научила няколко стари български и турски песни и когато запееше притихваше целия животински двор, а и близките до тях къщи. В такива моменти Гьокче търсеше с поглед майка си, която често оставаше  вкъщи, за да бродира. След като баща й ги напусна, Нермин опита на два пъти да се обеси, което я направи някак деликатна и чуплива. Седемте й големи дъщери и синове отдавна бяха навършили пълнолетие. Бе и останала най-малката  - Гьокче, висока няколко педи. Дете – ясно като небе. Обичаше да й показва какво е бродирала и винаги се допитваше до мнението на малката. Учеше я да бъде грижовна и трудолюбива.

Гьокче излезе от унеса си, когато учителката влезе в стаята. Гълчавата се укроти. От касетофона зазвуча някаква позната мелодия.

-Някой знае ли тази песен? - попита насърчително учителката, когато Гьокче несъзнателно се изправи  и запя. Знаеше добре текста, но започна да изменя думите, такива каквито се раждаха в главата и сърцето й:

 - „Ако плача, майка ми ще плаче с мен.

Плача, а от небето дъжд вали.

Ако плача, майка ми ще плаче с мен.

Нечестни приятели и лъжци стоят пред вратата.

Самота гола, голеничка е в мен.

Бузите, миришещите на рози и цветя,

дават надежди на устните.

Няма нищо по-добро от майчината топлина.

Майко, майчице красива, ти не си до мен.

С кого да споделя мъките си,

на кого да кажа когато ръцете ми са вързани…“

Гьокче прекъсна песента, тъй като учителката видимо се ядоса, а и децата се разшумяха. Момичето едва дочака да свърши и последния час, когато заситни през преспите към дома си. Едно от момчетата хвърли снежна топка, която я уцели в гърба. Настръхна.

-Ей, малкатаааа… - чу Гьокче, а когато се обърна забеляза ухиленото лице на детето. Не каза нищо, но се забърза.  Когато се върна вкъщи, Нермин я целуна по зачервените бузи, след което стисна с длани ръцете й, за да ги стопли.

-Мамо, аз ниска ли ще остана и когато порасна? – попита натъжена Гьокче.

- Не, но няма по-висок човек, от този, който се е навел да помогне, дъще. Помни това, за да пораснеш…

 

Следва продължение.

» следваща част...

© Петя Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??