***
- Отрови ли са я? – с причудлив глас каза Ферхарес.
- Така смятаме. Няма друго обяснение. – отвърна лечителят.
- Свободен сте. И помнете – все едно не сте идвали тук.
- Разбрано. Без повече приказки лекарят напусна покоите на Зофия. Ферхарес стоеше до прозореца и наблюдаваше болната. Беше умислен. “Кой би могъл да го стори незабелязано?”. Чувстваше се обезпокоен. Всякакви мисли връхлитаха съзнанието му. В този момент чу някой да пристъпва тихо зад него. Обърна се и видя, че е Анен.
- Какво правиш?
- Трябваше да ви повикам. – отвърна Анен.
- Какво има?
- Безпокоя се за господарката Аннамест.
- Тя добре ли е?
- Тези дни се държи някак странно. Нещо тревожи ума и. Прислугите казват, че отказва да се храни. Не излиза от покоите си и е наредила да не бъде обезпокоявана. – сподели младото момче. – Ще отида при нея. Не се тревожи. – отвърна Ферхарес, потупвайки го по рамото.
*** ...