Като всяка Коледа Пешо се зае да украсява празника.
Сипа си първата чашка. Която обикновено оставаше и последна. След като я гаврътнеше, Пешо не си губеше времето с дреболии, а направо надигаше шишето. Едно, че е ергономично – пести време и усилия, второ – глътката от гърлото на бутилката е хем по-обемна, хем по-напоителна…
Натам следваше украсата на елхата. Ако я имашеь де. А една елха струваше… Абе, бая глътки…
Освен това – нямаше деца в стаята, че и в къщата. То и в цялото село бяха останали две-три, ама баш за празниците родителите ги бяха прибрали в града барабар с бабите и дядовците, така че…
Не, Пешо имаше деца. Поне по документи. Само дето едното се обади сутринта от САЩ, а другото щеше да звънне привечер от Германия. Да му кажат, че са добре, че внуците питат за него /на чужд език ли?/, че лятос ще дойдат на море тук, щото е по-евтино и пътем ще се отбият за няколко часа…
Жена му и за толкова нямаше да дойде. Жена му, защото нямаха развод, но и нея я нямаше. Не, че преди беше ...