Пролетта отново е тук. Усещаме я с всичките си сетива. Вдишваме я. Чуваме как нежно разтребва душите ни - като старателна домакиня в предвеликденско почистване. Обира паяжините на старите ни тревоги с парцала на щедрите си обещания за ново начало и по-добри времена. Странно е как всяка година успява да накара хората да й повярват. Може би, защото тя самата е уверена в своята пречистваща сила и духовен катарзис с дъх на прясно окосена трева и цъфнал жасмин.
Проветрява дрешника на нашите чувства, мисли и страхове. Старателно изтупва и сгъва някои от тях. Прибира ги. Те ще ни трябват. Други изхвърля, защото така и не ги ползваме и то от години. Забравихме как се прави, а някои от нас никога не са го умеели, нито са изпитвали нужда. На кого, по дяволите, са му притрябвали надежди с изтекъл срок на годност?!
После й омръзва и хуква в парка, който градът нежно е обгърнал в обятията си.
Без да усетим как ние с Валка вече я следваме по алеите, окъпани от слънчеви лъчи и сянката на цъфналите др ...